Всеки българин, независимо дали се счита за потомък на древен балкански народ, или за наследник на дошли от Азия номади, се е убедил отдавна в уникалния характер на българските народни песни и танци. Дори и тези, които имат напълно различни виждания за произхода на нашия народ, имат съгласие по отношение на това, че народната ни музика крие вълшебство. А за древните корени на нашите песни и музика е споделил интересни неща проф. Стоян Джуджев:
“Въпреки тая геометрична правилност на фригийския глас гръцките теоретици и философи са гледали на него с известно пренебрежение, смятали са го за варварски поради чуждия му произход. И наистина според преданието той е бил пренесен в Гърция от Ориента може би от самия Орфей, който, както гласи легендата, бил донесъл в Тракия изкуството на древна Фригия (M.Emanuel). Старите гърци вероятно от национални съображения са противопоставяли дорийския глас на фригийския, както ние днес противопоставяме мажора на минора….
Фригийският глас е намерил много широко разпространение в българската народна музика. Това обстоятелство иде да ни подскаже, че Тракия и Мизия са били люлка на едно изкуство, което не така лесно е могло да изчезне от лицето на земята и което се е предавало от поколение на поколение в продължение на много векове и дори хилядолетия.
Едни от най-красивите български мелодии са сложени върху фригийски звукови редици. А тоя факт не може да се обясни като една игра на случайността. Трябва да се допусне, че нашият народ е наследил една значителна част от музикалната култура на древните народи, които преди него са живели върху тая земя.” [Ст. Джуджев, българска народна музика, т.2, 1975].
Тук може да се добави и един важен извод на наш талантлив етнолог. Това е проф. Евгений Теодоpов, който смята, че може “да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ [Е. Теодоров, “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, 1971].
Изобр. Ф. Каниц
