"Джендър ден, уважаеми потребители. Ябълките са малко над лев. Произходът е неизвестен, може да са италиански, полски, вероятно македонски, а още по-малко вероятно - български. Само те си знаят. Може да са някакъв "джендър" сорт, карашък, кой ти казва. Ама вървят, предлагат ни ги евтино от европейския пазар, а ние ви ги даряваме с любов". Тези думи реди зевзек от столичен пазар и бързо стопява стоката. Народът се спира и купува ли, купува, защото ябълките са излъскани и без драскотина даже, но само те си знаят колко химикали са погълнали в процеса на съзряване до привлекателния си търговски вид.
Взех си и аз. Има вкус на ябълка, но е далеч от онова, истинското, с което от детство сме свикнали. И се замислих дали пък целият ни следсоциалистически живот не е някакъв "джендър", смесица от демагогия, методично отродяване и алчна възприемчивост на модели и практики, далеч от традиции, ценности и възгледи за живот в нормалност и относителна хармония. Една излъскана ябълка, която обаче все по-трудно преглъщаме... Вероятно затова непрекъснато и напоително ни убеждават в противното. Целта е така да ни хармонизират, че да притихнем съвсем и да слушкаме покорно, за да папкаме. Или по-скоро да папкат малцина, а мнозинството да съзерзацава в недоимък и да си задава въпроса - каква е тази "джендър" съдба? Прави ли ви впечатление, че с началото на ротационното ни председателстване на ЕС управляващите натиснаха газта за приемането на проблемната Истанбулска конвенция. Дори премиерът издаде заповед по гарнизона, че "няма мърдане" и трябва да се гласува документът. Да не сме в казарма? Пък и кой ще ни задължава с регламент да вървим срещу традиционното си себеусещане и пол, да се множим също традиционно и се възправим срещу изчезването ни като народ? Да не приемаме внасянето на смут чрез псевдообразование в чистите души на децата? И всичко това, но не както при напомпаната с пестициди ябълка, е сърцевина на не от вчера нашата борба с домашното насилие, която в съчетание с прословутата ни толерантност към различните, би трябвало да ни извае един абсолютно приемлив образ пред началниците в Брюксел. Пък и повече от видно е, че има елемент на докарване на сегашната власт в периода на председателството, а от друга страна, и опит да се разсее фокусът от налетелите ни проблеми напоследък. Но не е ли истинско бягство от среща с реалността отсъствието на премиера от дебатите и гласуването по внесения от БСП вот на недоверие към правителството? И дали е далеч от рационалността и не в интерес на държавността и институциите невъздържаната и конфронтационна реакция на ГЕРБ по повод изказаните истини от президента по повод годишнината от мандата му? Е, е краткият отговор, който явно не притеснява обсебените от ласките на властта, които вече се възприемат като вечни стожери на управлението. А това вече е диагноза и то не с добра прогноза.
