ЕДНА ОТ ДЕСЕТ

 

Напоследък осъзнавам, че все по-често ми предлагат „християнските ценности“ като изпитан екзорсизъм, прогонващ от душата ми страховитите демони, които явно съм поемал от западния свят с всяка глътка Кока-Кола. 

Кръстен съм. Бил съм невръстно, голо и ревящо от ужас млечнобяло парче месо, топнато в ужасно мокра вода от някакъв страшен дядка с бяла бодлива брада и странна мъжка рокля с аромат на пушек, червено вино и пот. Да, когато съм приел тази вяра никой не ме е карал да й повярвам. Врекъл съм се по правилата „Така трябва“, „Така е редно“ и „Така се прави“. Аз, подобно на милиони други, съм станал християнин без дори да осъзнавам сделката, която сключвам.

Сделка ви звучи зле, така ли? А защо? Нима е редно да кажем, че с Дявола „сключваме сделка“, а с Бог да не можем да твърдим същото? 

Аз, като принудително, не-по-моя-воля православен, съм приел всички последствия от това решение на родителите си. Щом с рев и писъци съм се врекъл на християнския Бог, аз съм длъжен да спазвам условията на този договор. 

Десет заповеди. Не звучи трудно, но всъщност е. Защото зад всяка заповед се крие много повече от заглавие. 

Нека вземем една от тези десет. „Не убивай“ казва Бог, но зад тази забрана стои много повече от това да пролееш нечия кръв. В тази заповед се говори и за духовното убийство, за това как не бива да рушиш с действия или думи човешко същество, различно от теб. 

„Всякой, който мрази брат си, е човекоубиец“ са думи на св. Йоан Богослов и ми се иска да отекнат в главите на всички, които се кълнат в християнските си ценности, докато проповядват омраза към различните. 

Защото Бог, без значение какво име ползваш за него и с какви символи го красиш, е обратното на омраза. Помните ли какво беше то?

Радослав Бимбалов