Уважаеми приятели, съмишленици и дори опоненти - можете ли да си представите, че бях нападната вчера, неделя, на самия Първи май, от едно същество, по-низше от животните, по обяд, в моето собствено жилище? Става дума за метачка в Община Враца, наемателка на апартамент в моя вход, живуща на етажа над мен. Откакто се е настанила под наем над моя апартамент, тя назидателно ме съветва "да си знам мястото, щото лошо ми се пише"!
Става дума за семейство, дошло в областния град от с. Оходен, Врачанска област. Не зная името на жената, нито на мъжа й. Никога не са се представяли, не са се запознавали с нас, собствениците, не са изричали имената си. Зная само, че са наематели на апартамент 11, вх. Г, булевард "Никола Войводов"17, град Враца. Това са формени лумпени - мъж, жена и син - не мога дори да нарека въпросния син "дете", защото е дебелак, тежащ поне 120 кг - с невъобразимо арогантно поведение. Колко тъжно е, че тези трима индивиди минават за "обикновено българско семейство". Синът ме псува, псувните му се отнасят и за всички обитатели на входа. Гледа ме в очите - лъже и клевети. Майката одобрява клеветите му - "Казал го е (с ударение на "а"). И кво?"
,
Впрочем бащата, който се представя за шофьор, няма вина в епизода, който ще ви разкажа.
,
Вчера, на Първи май, бях нападната от жената, за която зная, че работи като чистачка в Община Враца. Нападна ме, защото, според нея, съм "затваряла стълбищната врата" ( не става дума за заключване, а само за затваряне), и тя, както и синът й, не могат свободно да влизат и излизат от входа ( при това всички обитатели на входа имат ключове от тази врата). Вчера въпросните индивиди се преместваха в друго жилище, дадено им от Община Враца (като на изключително необходими кадри) и товарейки вещите си на камионетка пред моя вход, ме нападнаха, задето "съм им затворила входната врата" и съм възпрепятствала движението и товаренето на багажа им.
,
Истината е, че напротив - отворих входната врата на човека с камионетката, който товареше багажа им. Направих им услуга, както бих постъпила с всеки жител на нашата кооперация, в която живея повече от половин век.
,
Когато със спокоен тон заявих това на тези лумпени, жената се втурна с взлом в моя апартамент, разкъртвайки райбера, заплашвайки да ме убие в коридора на собственото ми жилище. Ругаеше ме, кощунстваше с паметта на детето ми. Само намесата на моя баща я възпря. Ако баща ми не беше в жилището, не зная как бих се справила с това обезумяло, огромно и диво като носорог същество, сто пъти по-дебело и по-силно от мен.
,
За първи път в моя живот, някой - в случая "жена", връхлита с взлом в дома ми и ме заплашва с убийство.
,
Повиках полиция. Дойдоха трима полицаи и я накараха да подпише протокол, че ще се въздържа от "нападение". Но аз не вярвам в ефикасността на такива протоколи и в уверенията, че това чудовище ( уж някаква метачка от пол женски ) случайно е влязло в дома ми да ме убива - заради една затворена входна врата, която аз - кълна се още веднъж - изобщо не съм затваряла.
,
Сигурна съм, че Врачанската гербаджийска община, срещу чийто кмет-лумпен често съм отправяла обвинения, има какво да каже по въпроса. Но, хора, помислете - докога ще бъдем заложници на подобни чудовищни твари? Не ги наричам животни, защото обичам животните и не желая да ги обиждам. Тварите, за които става дума, стоят на много по-ниско еволюционно стъпало. Те са демони. Демони, които тровят живота ни всеки ден!
,
Милена Върбанова
