Хилядолетна крепост спира османските орди

Перперикон оказва ожесточена съпротива, доказват разкопките

Изключително интересна находка дава светлина

През 1354 г. на Балканския полуостров трайно навлизат ордите на страшен завоевател – османските турци. Тяхна първа европейска столица става град Димотика, намиращ се в южното подножие на Източните Родопи. Оттам те нахлуват във вътрешността на великата планина и в плодородна Тракия. Това става през 1361-1362 г., когато войската на емира Орхан предприема голям поход в християнските предели.

Перперикон оказва ожесточена съпротива, което се разбра при разкопките. В твърдината се укрива населението от околността, взело със себе си скъпоценните християнски реликви от църквите в изоставените села. Селяните стават воини и застават зад крепостните зъбери, сражавайки се храбро. Откритите гробове показват, че загиналите били погребвани набързо край къщите. За да сплашат християните турците опожарили неукрепените подградия, а мнозина от пленените жители били обезглавени. Отбраната обаче продължава и завоевателите са принудени да щурмуват. Те проникват през крепостната стена, а жестоката схватка оставя кървава диря от трупове и стотици късове натрошено оръжие. При разкопките са извадени над 70 масивни метални кръста, красели олтарите и вътрешността на църквите в околността. Всички те са начупени, нарязани и изкривени съзнателно. Това е било отмъщението на завоевателите към защитниците на града, осмелил се да застане на победния им път.

В последно време се появи много интересната информация от любопитното съчинение „Менакибнаме” на средновековния историк Халил бен Исмаил, според която завоеванието на Перперикон вероятно било водено от пълководеца Гази Исраил. Мнозина от защитниците загиват в кървавата обсада, а други са отведени в робство, което се вижда и от документирани сведения за продадени роби от Перперикон на о-в Крит. Все пак някои оцеляват и създават в подножието на древния град селата Каралар и Дере махала (дн. Горна и Долна крепост). Османски документ от 23.01.1628 г. свидетелства, че тогава населението им все още е християнско. По-късно то е ислямизирано, а днешните жители на тези села са с турско самоопределяне.

Разчиствам скелета на погребания боен кон на османския военачалник.

Проучванията показват, че османците оставят в крепостта гарнизон, пребивавал там до края на ХІV - началото на ХV в. Неугледните войнишки жилища се откриват от двете страни на източния зид на вътрешното укрепление. Това са много груби конструкции с едно помещение и без изразени ъгли, доближаващи се като план до овал или дори кръг. Особено интересен е „комплексът”, намиращ се непосредствено зад портата на вътрешния замък. Там войнишките постройки са разположени около едно значително по-сложно жилище с доста необичаен план. Основната му част се състои от две отделни и долепени едно до друго помещения с форма на окръжност. За разлика от другите жилища от този пласт, тук стените са оформени по-прецизно и дори се вижда желание да се построи доста дебел двулицев зид. В стената между двете помещения има и печка, която можела да ги отоплява едновременно.

Датировката на тези жилища се определя от стратиграфската ситуация, но най-вече от нумизматичния материал, откриван там. В тази зона се откриват над 80 монети с датировка от края на ХІV в. Наред с орязаните по инфлационния стандарт на тези години сребърни венециански дукати, там се намира най-голямото известно по нашите земи на едно място количество сребърни акчета на емира Орхан (1324-1362), син на създателя на държавата Осман.

Цели седем монети на същия емир пък се откриват в просторното жилище с особената конструкция. Без съмнение то е от т. нар. юртовиден тип, характерен за номадските народи в стадия им на усядане. То има точни аналогии в Азия и Източна Европа и без съмнение е било предназначено за командира на османския гарнизон. Наоколо пък са се разполагали жилищата на обикновените бойци, вероятно свързани родствено, което е традиция в ранноосманското общество.

Османското гарнизонно селище в замъка на Перперикон би останало изолирано, ако не бяхме попаднали на изключително интересна находка, намираща се в източната част на Акропола. Става дума за погребален комплекс, като централно е помещение с план на окръжност с диаметър 8 м. В южната част на кръга се разкри погребение на мъж (№ 97) с ориентация север-юг. Тялото е положено по гръб, краката са присвити настрани, а върху скелета се откриват два железни ножа. Изключително интересно е, че към дъгата на окръжността от северозапад е добавено малко помещение с план на трапец, където е погребан кон, грижливо положен по корем върху дъсчена платформа.

Очевидно става дума за ритуално погребение на животното, свързано с покойника в погребение № 97. Добре е известно, че полагането на кон в гроба на воина е отличителна черта при номадските и най-вече сред тюркските народи. А кръглото помещение трябва да се тълкува като мавзолей или тюрбе по османо-арабската терминология. Семплият инвентар в гроба на покойника насочва към синхронните погребения от некрополи на създадената при монголското нашествие държава на Златната Орда. Под влияние на исляма депонираните вещи се свеждат до два ножа.

Най-важен отличителен белег е положеният убит боен кон. Съществуват множество примери от различни азиатски народи, но безспорно най-важни са тези, които свидетелстват за неизживения номадски бит на османците в края на ХІV в. Освен ясните писмени данни, пряка аналогия е мавзолеят на най-големият син на Орхан, Сюлейман, загинал нелепо при лов през 1357 г. Първият предводител на османските войски в Европа е погребан в Булаир на 12 км северно от Галиполи, където три години по-рано армията прекосява Дарданелите. Тюрбето е запазено и днес, като до саркофага на Сюлейман се намира този на неговия боен кон.

Вероятно в нашия случай става дума за военачалника, който водел войските при превземането на Перперикон. Това прави тюрбето едно от най-ранните, засвидетелствани в османската археология. Тук трябва да се спомене и бронзовата пластина от нагръдна броня, намерена в близост до поменалния комплекс. На нея се разчита надпис с арабски букви с елементи на куфи, изпълнен в стила „несих”. Текстът е запазен частично и се възстановява: „Свещената война (срещу неверниците) за (заради) вечен [живот].” Очевидно бронята е била носена от някой от видните завоеватели на християнския град.

Откритите при разкопките монети показват, че османското гарнизонно селище в крепостта е било изоставено най-късно в самото начало на ХV в. Датиран в 1464 г. османски регистър показва какво се е случило със завоевателите на града. Става ясно, че тогава там съществувало село и чифлик с име Перперек, а населението им било мюсюлманско. Жителите им са определени като ешкинджии и мюселем, т. е. бойци на действителна служба в еничарската орта (основната бойна единица) и кавалеристи в османската армия. След документа от 1464 г. топонимът Перперек повече не се среща в османските дефтери. Това название не трябва да се бърка с името на днешното село Перперек, което се намира на 10 км от Перперикон и е назовано така през 1934 г.

Явно след началото на ХV в. поддържането на турски гарнизон в крепостта е станало излишно и тя е изоставена. Потомците на първите газии са заселени в плодородните земи в подножието. Там те основават село, носещо турцизираното име на старата крепост, и чифлик със същото наименование. Десетилетия наред те съжителстват с оцелелите след обсадата християни, живеещи в съседните села.

Автор: Проф. Николай Овчаров

trud.bg