Баган е храм-държава, съществувала през 11 век на територията на днешна Мианмар (Бирма) и една от основните атракции на страната днес. Районът на могъщото древно кралство, известно като Баган или бюрократичното: „Bagan Archaeological Zone“ заема впечатляваща площ от 26 километра. Река Иравади минава покрай северната и западната му страна. Храмът Dhammayangyi Pahto пък е впечатляващо място за посещение при пътуване в Баган. Той е най-масивната структура сред храмовете, която има подобен архитектурен план като храма Ананда.
Баган е бил засегнат от земетресения през вековете
Последният трус от месец август 2016 г. е разрушил 400 храма. А работата по ремонта им продължава. Имайте предвид, че Баган не е туристическа дестинация с нощен живот. Това е трънливо село-археологически резерват, което ще се хареса на хората, които търсят приключенията в старините, в миналото и безбрежните залези, къпещи останките на една цивилизация.
Dhammayangyi Pahto е най-големият будистки храм в Баган
Видим от всички части на Баган, този масивен храм от 12-ти век е известен с мистериозните му вътрешни коридори и жестока история. Легендата гласи, че храмът е построен от цар Нарату, за изкупление на греховете му, затова че е убил баща си, брат си и съпругата му (в обвинение, че е практикувала хиндуистки ритуали), за да узурпира трона. Въпреки това, той също е бил убит преди завършването на сградата. Заради злокобната история на храма, местното население го нарича „Храмът на призраците“. Най-добре запазеният от храмовете на Баган, Dhammayangyi Pahto е удивителен по отношение на своя строеж. Историята разказва, че Нарату е заповядал на зидарите да направят стените толкова здраво, че дори игла да не може да премине между две тухлите. Много от строителите са изгубили ръцете си – буквално, при строежа.
Отличната тухлена структура на Dhammayangyi Pahto, която се вижда цяла от арката на коридора около храма, доказва колко умели са били древните майстори.
Всяка главна врата е със статуи на Буда в различни стилове, форми и цветове. На ръба на коридора има по-малки изображения на много ниши и пиедестали. Храмът Dhammayangyi Pahto никога не е бил напълно завършен и строежът вероятно е бил спрян веднага след смъртта на краля. Строителните отпадъци обхващат по-голямата част от интериора на храма, включително три от четирите светилища във вътрешното ядро. Вътрешността на храма е била напълнена с отломки, може би като отговор на жестоките правила на Нарату при построяването му или за да се предотврати напускането на храма от духа на цар Нарату.
След като Нарату е убит през 1170 г. вътрешността на храма е напълнена с тухлени останки като „отплата“.
Други твърдения обаче сочат, че храмът датира от по-ранното царуване на Alaungsithu, което би опровергало тази легенда. Също така е вероятно това подсилване на пасажите да е груб начин да се гарантира, че масивната структура няма да се срути. Dhammayangyi Pahto като архитектура е подобна на тази на Ананда. Разхождайки се по външната част, под високите тавани можете да чуете само писъците на прилепите, които обикалят в тъмното. Можете да видите и някои непокътнати циментови релефи и картини, което предполага, че работата е била завършена. Мистерията продължава.
Три от четирите паметници на Буда също са били напълнени с тухли.
Лошата карма на храма може да е причината той да остане един от малкото храмове, които не са претърпели голяма реставрация. Може би във времето една от големите архитектурни мистерии на Баган ще бъде решена. Подът на храма е около 78 метра широк, но центърът е само на 25 метра и е свързан помежду си чрез голяма коридорна система с арки и система от фалшиви врати.
