Игнажден или Еднажден…

Игнажден или Еднажден…

От много столетия всяка година - настъпи ли 20.12 Църквата високо напомня, че дошъл е Игнажден. Изключения от това наложено правило има, но само ако 20.12 се пада в неделя. Тогава Църквата го отбелязва на 19.12. 

Ден по-рано, но никога ден по-късно. 

Днес отново е 20.12 и понеже от заранта чувам и чета пожелания, ето някои неща, които биха били интересни, за оногова, който се е изкушил да чете: 

Ние сме Българи - много древен и знаещ народ. Народ, който е християнски, но не според повелите дошли след 325 г. и Първият Никейски Събор;

Не според словата на дебели попове - винаги сраснали с всеки на власт;

Не според разбирането на търговците обсебили Храма;

Не според данайско-юдейските схващания за подчинение, пост и охулване на всяка свободна мисъл в света...

Българи сме и носим хилядолетните знания на предците си. Знания за света и устройството му;

За времената в годината;

За сезоните;

За неизменните всемирни явления;

За това как тези явления се отнасят и проявлявят при нас.

Затова, при все да има сходство в името (Църквата лукаво отчита ден, до два дни по-рано Игнажден) ние знаем и помним, че истински важния ден не е на светеца с това име, а е наречен от дедите ни ЕДНАЖДЕН. 

Или ЕНИ ДЕН.

Българи сме и тъкмо по това време в годината отбелязваме, че започва промяната. Отчитаме не просто светец някакъв, а началото на началото. 

Онова тридневно явление, в което Слънцето трепти в “колебание” дали да затихне и се сниши или да “подскочи” нагоре. 

Този Еднажден (Ени ден) ние българите, отбелязваме на 21.12 или на 22.12 - никога по-рано, никога по-късно. 

Това е най-късият ден в годината. 

Денят, в който слънцето се издига най-малко на небесния свод. Денят на зимното слънцестоене.

Затова - по българският календар, този ден, както и във високосна година, другото слънцестоене 22.06 са НУЛЕВИ дни.

Календарът НЕ ги брои, но ги съдържа!

Чрез тези "нулеви" дни, нашият - български календар, винаги има еднакво начало на годината - неделя (който е първият ден от седмицата, според календара) и всеки сезон ВИНАГИ започва в неделя.

Месеците, според българският слънчев календар са 12, като 8 от тях са с по 30 дни, а четири с по 31 дни. 

Дванадесетте месеца са разделени на четири тримесечия, като всеки трети месец е с по 31 дни.

Веднъж на четири години, след шестия месец, нашите предци са добавили втори "нулев" ден, който е денят на лятното слънцестоене. 

Наричаме го “Ден на Слънцето”.

Според нашият, български календар, всеки сезон започва в неделя, а завършва със събота. Тримесечието винаги е с 13 седмици, а годината с по 52.

През 1976 година Юнеско обяви календарът ни за част от световното културно наследство, както и за календар, който е най-точен в света. 

Това деление на календара на 364 дни и един нулев, е наречено:

"Златното Българско календарно число"

364 е кратно (дели се) на 2, 4, 7, 13 и 91 

И забележете:

Две са полугодията;

Четири са сезоните;

Седем са дните в седмицата;

Тринадесет са седмиците в един сезон;

Деветдесет и един са дните в всеки сезон. А на всеки 12 години се образува един завършек - кръговрат. И всяка година носи името на отделно животно.

Има и още нещо. 

Нашият календар отчита и "изместването" натрупано във времето. На всеки пет - 12 годишни кръговрата се добавя още един нулев ден, за изравняване.

Заради своята точност древният български календар е ползван и от други народи. В Китай 60 годишният кръговратен календар е въведен от император Хуан Ти, известен като „Жълтият император”. Хуан Ти произлиза от народите, живеещи северозападно от китайските княжества. Това се случва през 2636 пр. хр. Китайският лунен календар е всъщност продължение на много по-древния (с около 2000 години) Български Слънчев Календар.

Интересното е, че всеки от 12 годишните кръговрати са с почти еднакви имена, като разликата е в разменето място на две от животните. Маймуна и Овца. Българската маймуна е китайската овца, и обратно.

Българският календар се отличава със своята точност и приложимост в ежедневието. Само в него всяка дата се пада винаги в един и същ ден от седмицата, а добавянето на още един нулев ден на всеки 60 години уравнява разликата между календарната и астрономическата година.

Поради огромната почит към празника, християнството обявява деня преди Еднаж Ден, за ден на Свети Игнатий. 

Наричаме го Игнажден, чевстваме го на 20.12, но е добре да знаем - всъщност какво значат датата и името.

Овладяната от данайците църква днес празнува Игнаждаден - не пречи да го отбележим и ние, но помнете, че освен данайското фентъзи, освен “счетоводния” календар, има и истинско - наше Българско Знание, на което сме приносители ние. 

Тази година Еднажден (Ени ден) ще отбележим на 22 декември. Това е денят, от който Слънцето ще “затрепти” в “родилните си мъки”, за да се възправи на 25.12 - отново нагоре, в своя си - свещен кръговрат!

Христо Христов