Инициалът на звяра

"Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, защото е число на човек, и числото му е шестотин шейсет и шест" ( Откровение на Св. Йоан Богослов, 13:18 )

 

Едва ли някога ние, днешните обитатели на планетата, сме си представяли, че върху нас ще се стовари жребият да живеем в последните времена, описани от Св. Йоан Богослов. Но те несъмнено са настъпили. Накъдето и да се обърнем, виждаме белезите на Апокалипсиса – поругаване на човешкия и божествен морал, присмех над почтеността, охулване на Христовата вяра, унищожение на бялата раса, възхвала на порока, въздигане на углавни престъпници за държавни водачи, безнаказаност и всеобщо преклонение пред престъплението, което носи богатство и слава, вместо въже и секира. Добро и зло са разменили местата си и стълбовете на всемира са разклатени.

 

Но наред с общите симптоми, от пъкъла изскачат и конкретни окултни знамения, които демоните забучват като жалони в победоносния си поход – числото на звяра се хили от биометричните ни документи, баркодовете на стоките и картите за лабораторни медицински изледвания, базовият компютър отваря паст и дрезгаво гъгне своето име „Звяр”, проправят си път виртуалната валута и новият ойкуменизъм, Ютуб бълва видеа с чудовищни ритуали, умножават се доказателствата за Световно правителство и световен заговор срещу човечеството. Бе опожарена Парижката Света Богородица – свещен символ на западното християнство. Всички тия явни прояви на приближаването на царството на антихриста, не разобличават и не възпират, а главоломно ускоряват неговото възшествие. Светът се е превърнал в амбулантна сергия за покупко-продажба на души. Дяволът диктува цените. Смехът му пред нашето безсилие и себеподценяване, е искрен, почти дружески. Спасението или вечната гибел вече не са отвлечена тема за проповед или интелектуална престрелка в свободното време, а въпрос на непосредствен избор пред всеки от нас. Едва сега осъзнаваме какво означава съдбоносната отговорност да си роден човек и да браниш душата си.

 

Радвах се, че съм намерила убежище в планината, макар и в чужда страна, вън от вонящите морги на градовете. Скрити течения ме бяха тласнали почти пряко волята ми в Каверньо, последното селце в долината на река Маджа, кантон Тичино, Швейцария и тук се бях заклещила като оголен скелет на кораб, започнал да забравя своето крушение. Алпите, във всичките техни части, представляват фантастичен готически декор, но последният дял на Валемаджа, където се намират Каверньо и отдалеченото на хвърлей от него, селище Биняско, стъписва и най-невъзприемчивия към чудеса посетител, защото напомня сцена, плазмирана от инструментариума на свръхчовешки разум, която отколе очаква своите актьори. Тъкмо на това, пропито от предчувствия място, където реката се ражда и приема тайнственото си име – Маджа – в края на м.юни т.г. открих прадревен „змийски” култов комплекс, чиито по-малки светилища се простират по цялото й течение /30 км./ до вливането й в Лаго Маджоре при Локарно. Няма да повтарям отново това, което вече подробно съм описала в студията си „Магичната долина. Мегалитни паметници във Валемаджа, кантон Тичино”. Когато обаче се опитах да привлека вниманието на медиите, институциите и местните хора, към това наистина уникално за Тичино откритие /Швейцария е бедна на археологически и праисторически находки/, ударих чело в непреодолимо, каменно мълчание. То продължава и досега. 

 

Но може би днес змията се чувства победител и сама се разкрива пред хората. Прави впечатление с каква регулярност по цялата планета започнаха да изскачат подобни „змийски” мегалитни градове. Нима това е случайно? Старото ми убеждение, че на земята в прадревни времена е съществувала гибелна цивилизация на рептилите, наречени гиганти / гигени, гигери/, наги и ану-наги (анунаки), змейове и змеици, изконни врагове на човешкия род – бе започнало да се възражда. 

 

Разбулването на такава забравена тайна е тежко бреме за откривателя. Пълното игнориране от страна на околните, ме кара да се чувствам заплашена. Сякаш съм влязла в забранен дворец и съм събудила страховития му господар, който бавно отваря фосфорното си око с вретеновидна перпендикулярна зеница.

 

В подкрепа на мнението, че Валемаджа в прастара епоха е била средище на „змийски култ”, говорят множество факти. Едни от най-важните са свързаните с нея топоними и самият хидроним – Маджа. Названието Каверньо произлиза от съставното слово ca-vereni, което означава „къщата на змея”- от него прозхожда понятието „каверна” – кухина, пещера. Името на Биняско води произхода си от келтското / и по-специално бретонско/ понятие bigne – пазач, пазител – т.е. змеят е пазител на тази местност и на светилището. Маджа – името на реката и на най-голямото селище, почти градче, разположено в средата на дългата тясна долина - ще рече „могъщата, знаещата, магьосницата” или „Великата Майка” – същото, каквото означава Магура в България и Румъния или Магуара, Югамагуара в Индия.

 

По течението на Маджа нагъсто са нанизани дузина селца и махали. Названията на повечето от тях имат точен аналог в тракийския и български език. Направила съм списък на разгаданите от мен топоними във Валемаджа и той е включен в цитираната вече статия „Магичната долина”. Но проучването на името на село Джумальо /Giumaglio/, считано от местните изследователи за едно от най-древните селища в тази част на кантона, сякаш разкъса завеса пред очите ми и се превърна в отправна точка към откритие, пряко свързано с „Откровението” на Св.Йоан Богослов.

 

И по-рано съм съобщавала за топоними от землището на Джумальо, съдържащи знаковите тракийски имена Семела и Aнхиз, като в случая не става дума за богинята, майка на Дионис и за бащата на Еней, а за обикновени хора – очевидно тези древни имена дълго време са били в употреба сред местното население, произхождащо от ретите и лигурите. Но след като открих мегалитния комплекс в Биняско, отново се зарових в оскъдните исторически данни за Джумальо и открих изумителен факт – в стари времена името му е било Зумаи /Zumai/, произнасяно и като Джумаи. Това беше изключително попадение, което озари бездни от древност и с един замах даде отговор на множество костеливи загадки - в това число и на значението на тайнственото слово „джумая”, приемано за турско и арабско от неуките български съставители на тълковни речници.

 

Веднага свързах името Зумаи със змийския култов комплекс. Наставката – „ai” е идентична с тракийския суфикс „аи”, указващ множествено число. А „Zum” не можеше да бъде нищо друго освен „зум”- „зъм”- змия. Ако старите обитатели на Джумальо са поставяли знак за равенство между Зумаи и Джумаи, това означава, че „джум” също ще рече „зъм”, „змия” и следователно думата „джумая” не е нито турска, нито арабска, а древнотракийска и нейният първичен смисъл е „змии”, „змийско селище”, а не „пазар”. Не зная дали жителите на Благоевград, които гневно протестираха срещу идеята градът им да си върне предишното име - Горна Джумая, отречено от тях като нанавистен „турцизъм” – ще останат по-доволни от това мое откритие, но такава е истината. Идентичен е и смисълът на множеството фамилни имена като Джумов, Джумалев, Джумалиев, чиито произход няма нищо общо с „пазар” и „пазарски”. Никога преди не бях се замисляла така дълбоко над думата „змия” - „зъм”, „змей”. Самото изписване на началната буква „З” всъщност предава основната характеристика на змията – тя цялата се съдържа в този необикновено красноречив зигзагообразен писмен знак. Това е нейният пиктографски образ. Надзърнах в глаголицата и видях знака З, който бе обяснен с понятието „земя”. Хрумвало ли е някому досега, че „земя” и „зъмя” /змия/ всъщност са омоними? А може би представляват едно и също понятие? Хтоничното божество змия владее недрата на земята, по която е осъдено да пълзи животното змия, но и в двата случая е явно, че земята им принадлежи, тя е техният елемент, тяхната стихия. Числовото изражение на знака „З” в глаголицата, която се оказва много по-древна азбука, отколкото сме допускали, е 7 /седем/. Ето защо числото 7 е обявено за свещено.

 

Змията е всезнаеща и всевиждаща, тя вещае, пророчества. На дракона Питон, преди да бъде убит от Феб Аполон, е принадлежал Делфийският оракул и светилището в Делфи, наричано „Питон” в най-дълбока древност.

 

В подножието на планината Виндхя /видя – виждам/ е разположен „змийският” град Божпур в Централна Индия. Винча /виждаща/ се нарича праисторическият „драконов” комплекс, разкрит край Белград. А може би и Бабините Видини кули във Видин неслучайно носят това название, което намеква за близостта на Магурата? Змията „вижда” бъдещето и миналото и човеците наивно се доверяват на нейните коварни съвети. Погледнах знака „веди” и изтръпнах – той представлява графично изображение на очи  ( знак "веди" - обла глаголица) в характерната конфигурация на „очилата” на кобрата. Това, което винаги съм отхвърляла, стремително ме връхлетя – такъв знак са носили египетските фараони, а тяхното характерно покривало за глава е всъщност „яката” на свещената кобра в миг на ярост. Нима древният Египет е наследник на рептилската цивилизация? Или тя е само отшумял и отречен етап в хилядолетната му история?

 

Вече споменах, че  жителите на Джумальо, освен Зумаи, са го наричали и Джумаи, приемано като идентично название. Това означава, че истинското произношение на името е било с начален звук между „з” и „дж”. И той не би могъл да бъде никой друг, освен „дз”, чийто писмен еквивалент е отдавна изчезнал /може би неслучайно/ от българската азбука.

 

Потърсих този писмен знак в глаголицата и занемях. Попаднах точно на разгадката на пророчеството от Апокалипсиса. В древната азбука знакът „дз” се изобразява графично като 

 

 

(знак "дзело" - ъглова глаголица) и изговорът му е „дзело”, разбирано като „цело”, „цяло”, а числовото му значение е 6 /шест/. С начален звук „дз” е оригиналното произношение на словото „звяр”- „дзвер”. Универсалното понятие „цело”, „цяло” би могло да включва конкретното омонимно понятие „село” – и наистина графичното изображение на знака ("дзело"- ъглова глаголица) напомня груба мегалитна структура, праисторическо село /селище на змиите?/. Обзе ме усещането, че съм срещала някъде този знак, придружен от други странни детайли, но къде – в някоя изложба, в някой музей, на някой афиш? Изведнъж се сетих – бях го виждала в музея във Враца – на обратната страна на плочката с неразчетената загадъчна писменост от Градешница! Нима наистина върху тази глинена плочка е гравирана писмеността на рептилите, населявали някога земята?

 

Горните разсъждения ме доближават както никога досега до разбулването на името на Звяра в човешки облик или поне на инициала му. Това е писменият знак, съответстващ на звука „дз” – „з” в съвременната българска азбука и „Z” или „G” в латиницата. Но една комбинация с „Г” „У”, или „Y“ (игрек) също не е невъзможна. Ето защо:

 

Нека се върнем в далечното швейцарско село с тракийско име – Джумальо /Зумаи, Джумаи/. Оказва се, че неговата старинна емблема е знакът Y - все по-популярен у нас, защото представлява част от древнобългарския символ на слънцето IYI. Според историците в кантон Тичино, Y е графично изображение на река Маджа, която се формира от двете планински реки – Бавона и Лавидзара – точно при село Биняско и поема пълноводния си път надолу /на юг/ към Лаго Маджоре. Аз съм съгласна, че знакът Y представлява Маджа, но в смисъла на змия, Магура, Магуара, Велика Майка. Той изобразява не само раждането на реката от два притока /ляв и десен/ и по-сетнешния й ход, но и раздвоения език на змията, както и женския пол на божеството. Можем да предположим, че от прастария знак Y, по-късно се създава буквата γ /гама/, изразяваща началния звук на корена ”гин” - жена. Ако се вгледаме внимателно, ще забележим, че може би Y е пределно схематичен образ на числото 666.

 

Българският слънчев символ IYI обаче не възхвалява древната змия, а тъкмо обратното. Той ни внушава, че светлите божества са ограничили с два могъщи стълба злокобната й власт, затваряйки я в земните недра, в дълбините на ада.

 

Днес тя се е изтръгнала от оковите си и вилнее в човешкия свят, изпълвайки с мрак душите на хората. Но господството й ще бъде кратко - до Съдния ден, който е на прага!

 

 

Милена Върбанова