Интересният дуел в края на 19 век

Найчо Цанов срещу унгареца граф Кирали

Изобличителни съобщения за бракониерстващи лица

Борбата против ширещото се у нас в края на миналото столетие, необуздано, безогледно бракониерство по лова е една от основните подбуди да се създаде организацията на българските ловци. Ярък израз на борбата против бракониерството по онова време е дуелът между известния обществен деец Найчо Цанов и унгареца граф Кирали.

Отварям една скоба: Найчо Цанов /1857-1923г./ е известен в ония години политически активист, който създава радикалната партия. Той е изтъкнат борец срещу личните режими и привърженици на ловното движение в България. Признат е за безкористен народен водач.

Найчо Цанов

Будната обществена мисъл, направлявана от интелигентни ловци, е водила решителна борба против бракониерството в лова, независимо от ранга и общественото положение на нарушителите. По страниците на списанията „Природа“ и „Ловец“ и някои всекидневници се появяват изобличителни съобщения за бракониерстващи лица и за вида и размера на нарушенията.

В излизащия във Видин, редактиран от Найчо Цанов и Александър Филипов, в. „Народен лист“ били публикувани съобщения за системните дръзки нарушения на Закона за лова, вършени от австро-унгарския консул граф Доминик Сатмари-Кирали. Против тези негови нарушения редакцията на в. “Народен лист“ издигнала решителен протест.

Засегнат от това, Кирали си послужил с лъжливо съобщение във в. “Мир“ и в унгарския вестник “Пестер лойд“, че редакторите на в. “Народен лист“ Найчо Цанов и Александър Филипов отказали да му дадат удовлетворение с оръжие, т.е. да се бият с него на дуел. Това накарало Найчо Цанов да излезе с подписа си във в. “Народен лист“ и да заяви, че на него и на Александър Филипов никой не е обявявал дуел, че той поема отговорността за писаното във вестника по отношение на Кирали и че е готов да даде исканото удовлетворение. И понеже господин консулът започнал сега вече да шикалкави и да прави всичко възможно, за да осуети дуела, Найчо Цанов се принудил да излезе с втора статия във в. “Народен лист“, в която казва, че ако Кирали и сега не поиска удовлетворение, той ще го смята за рядък страхливец. След известни перипетии, като прави нов опит да осуети дуела, Кирали се вижда принуден да го обяви на Найчо Цанов.

Дуелът се състоял на 4 ноември 1898г. край Враждебна. На разстояние 25 метра един от друг по даден знак двамата мъже трябвало да дадат по един изстрел в противника си. Най-напред стрелял Кирали-куршумът профучал край главата на Найчо Цанов /нашият просто не е гръмнал/. Българинът погледнал с презрение противника си и хвърлил пълния пистолет в краката на унгареца. Всичко това не изненадало секундантите на Найчо Цанов, които познавали неговите морални възгледи. Но противникът му бил доста смутен.

Преди дуела Найчо Цанов връчил на секундантите си два запечатани плика, единият от които съдържал неговото завещание в случай на смърт. То завършва със следните знаменателни думи: “Друго едно положение е вярно, а то е, че в обществените борби човек трябва да бъде готов всяка минута да заплати с кръвта си всяка своя постъпка, а особено когато чувства, че тя е плод на едно негово искрено убеждение“.

Този дуел обърнал внимание не само на нашата, но и на европейската общественост. Подробности за него били дадени в редица чуждестранни средства за масова информация. У нас той изиграл голяма роля в борбата срещу бракониерството, като е допринесъл за неговото обществено отричане.

Късчета от живота

Едри птици

Неотдавна софийски ловец наблюдавал да летят 9 големи птици. Той се поинтересувал какви могат да са те. При подходящи възходящи въздушни течения едрите птици често се реят /планират/, като ги използват много добре и летят при минимум изразходвана собствена енергия. В случая наблюдението може да се отнася и за черни щъркели /при тях долната част на тялото е бяла/, и за летяща група от черни лешояди /калугери, картали/, които са изцяло тъмни.

Орел-рибар

Ловец от старозагорско наблюдавал как над един местен водоем голяма птица лови шарани. От грабливите птици риболовства общо взето рядко и тръстиковият блатар, и канята /съвсем по изключение/. Най-често с това се занимава морският орел /който се среща понякога и във вътрешността на страната/ и речният орел рибар. Те се хранят предимно с по-бавно плуващи до повърхността на водата риби, които най-често са болнави. Всички тези хищници са забранени за отстрел-намират се под покровителството на закона.

Животински нрави

Лисица и кокошка

На полянката край селото се щураше насам натам една дръглива, проскубана, мръсна кокошка, чудейки се как да си убива времето на този иначе опасен, пълен с хищници свят.

- Стой, ще те изям!-отнякъде проехтя зверският глас на една лисица.
- С тая моя дръгливост, проскубаност и мръсотия ставам ли за ядене, ма, кумичке?
- Ставаш, ставаш, щом мязаш на кокошка!
- Пусни ме, лисано, поне три дена да се поугоя, да се хигиенизарам, да загладя перушината и аз сама ще те чакам пак тука.
- Не ти вярвам!
- Защо да не ми вярваш: все пак аз съм добра, съвременна кокошка...

Позамислила се лисицата: наистина защо да си мърси устенцата с тая скапандарница-нека се пооправи някой и друг ден, пък ще я схруска.

След три дена лакомата рунтавелка дойде пак на полянката. Отдалече я поогледа, ама никаква кокошка не се мяркаше.

- Кукуригу-у-у, кекеригу-у-у!-почна лисана да се прави на петел.

По едно време от близкото дърво тъкмо пред имитаторката падна някакво листче .И на него пишеше: “Драга кумичке, знаенето на чужди езици не е гаранция за интелигентност. Този номер го прилагай на други глупачки. Подпис-кокошката“.

Поука: днешните кокошки, даже и дръгливи, станаха по-лукави и от лисиците.

Автор: Чавдар Ангелов

trud.bg