Както всяка вечер, прибирайки се от работа, влизам в кварталния Т-маркет, за да напазарувам нещо за старите квартални кучета.
На опашката пред мен е Рая държи опаковка от най евтиния шампоан....
Всички в кв. Х. Димитър и Суха река я познават.
Тя не е клошарка, просто е бездомна. Несгодите на улицата обаче не и пречат да бъде едно усмихнато и лъчезарно младо момиче.
Питам я какво прави, защото я познавам отдавна.
Каза ми, че е събрала парички, за да спи в едни бунгала наблизо и си купува шампоан, за да се изкъпе. С нея са бездомниците Сара и Рико...три същества с обща съдба. Тя ги обича и храни. Не проси, просто хората и дават за нея, а тя купува за кучетата....
До скоро Рая живееше в Защитеното жилище до хотел Акорд в кв. Х. Димитър. Аз, знаейки това, я попитах какво е станало и защо вече не е там. Рая ми разказа, че е изгонена от директорката Ангелова, защото е снимала празния хладилник в защитеното жилище и е писала под снимката, че бедстващите хора гладуват, а даренията потъват в нечии джобове...
Тя няма къде да се оплаче. Просто, ако събере парички, веднъж-два пъти в месеца, отива в тези бунгала, за да преспи в мека постеля и да се изкъпе. С нея неотлъчно са Рико и Сара....тя ги прибира в стаята за да са на топличко и те...
Рая се зарадва като дете на последните ми 10 лв, които имах и с които се върна да си купи паста за зъби и кърпа...
Възхищавам се на тази лъчезарна и усмихната млада жена, на която живота и е поднесъл само несгоди. Усмивката винаги е на лицето и. Умее да се радва истински и неподправено на всеки залък и милостиня, който някой и подаде....
Рая...момичето с райско име, чийто живот е един ад...
Може би трябва да се научим от нея как да се радваме и на малкото което имаме...
Моля ви, когато я видите, не я подминавайте. Поспрете за минутка до нея, поговорете, помилвайте Рико и Сара и дайте някой лев. Тя ще ги даде, за да нахрани кучетата и ще събира стотинките, за да може да иде да легне на топло и меко поне за вечер с кучетата...
Рая може да намерите около пазара на Х. Димитър.
Веселина Лора
