При изграждането строителите отнемат стотици хиляди кубически метра камък – труд, сравним със строителството на египетските пирамиди
Тракийските царе били суверенни владетели
След като тези дни приключи бурното археологическо лято на 2023 г., в следващите броеве на „Труд news“ ще се върна към прекъснатия разказ за историята на великия Перперикон. Това е особено важно в навечерието на завършването на два големи европейски проекта, които в буквален смисъл променят облика на скалния град, който вече ще виждат хилядите туристи през следващите години.
Най-голямото археологическо откритие на Перперикон безспорно е Дворецът-светилище. Няма да забравя как след намирането му една от студентките на стаж възкликна: „О Боже, това е изгубеният в джунглата град на Киплинг!” С годините този грандиозен ансамбъл се превърна в едно от световните чудеса. За да се стигне до Двореца-светилище, се преминава през древния стометров скален проход от юг и се достига до ограждащата го мощна крепостна стена. Вътре се влиза през две двукрили порти, чиито прагове са съхранени отлично. След втората врата човек се озовава в огромния вътрешен двор на двореца обграден от запад и изток с десетки зали, коридори, стаи, стълбища. Днес разполагаме с изцяло изсечения в скалите първи етаж с над 20 помещения с обща площ 10 000 кв.м.
Изграждайки Двореца-светилище, строителите отнемат стотици хиляди кубически метра камък – труд, сравним със строителството на египетските пирамиди. Поразява точното изчисление на отделните помещения, стените на които са прецизно издялани с длета. Дворецът е разположен на няколко корпуса със седем отделни нива и обща денивелация от запад на изток почти 30 м. Той се е извисявал на няколко етажа, за което свидетелстват дупките за греди в околните скали. Някъде са запазени праговете на врати от помещения на горните етажи. Във височина се издигали масивни стени от дялани каменни блокове и гредоред от масивни дървета. На някои места са оцелели и издълбани в канарите широки прозорци, от които се открива прекрасна гледка към речната долина.
Много важна е дългата повече от 30 м дворцова зала на изток от вътрешния двор. От запад тя е изцяло изсечена в скалите, а на изток е продължавала върху дървен гредоред, поддържан от два масивни зида. Входът към тази церемониална зала е оформен с тържествено петстъпално стълбище и двукрила врата, охранявана някога от дворцовата стража. В западната и източната част на Двореца-светилище се откриват две крипти, скрити дълбоко под повърхността на скалите. В едната има 12, а в другата 5 гробници, оформени с масивни каменни плочи. Те са ограбени още в древността и историята ни оставя да гадаем кои са били погребани в тях – представители на владетелски династии или жреци, обслужвали храма.
30-метровата тържествена зала с парадното стълбище на Двореца-светилище.
За предназначението на някои детайли от двореца може само да се предполага. Върху северната стена на вътрешния двор направо в скалата е изсечен масивен каменен трон с поставка за краката и облегалки за ръцете. На много места в канарите са издялани ниши с различни размери и дупки за някакви поставки. Югозападното помещение получи условното наименование „банята”, защото в камъка са издълбани плитки корита, редуващи се с пейки за сядане. Много е интересно леглото за огромна макара на подземния етаж под церемониалната зала. Съвсем не е изключено това да е подемен механизъм за изкачване на храна, вино и други предмети, каквито са описвани от древните автори.
Но какво представлява този невероятен ансамбъл – жилищен дворец или грандиозно светилище? Добре е известно, че тракийският владетел едновременно е и първожрец в своята държава. Където се е намирала неговата резиденция, там е бил и главният храм. А в Двореца-светилище на Перперикон това е самият древен храм на Дионис-Загрей, включен органично в неговата северозападна част.
Тракийските царе били суверенни владетели, управлявали земите си чрез наместници. Те обаче предпочитали сами да контролират територията и по тази причина изграждат укрепени резиденции, прераснали в царски градове. До скоро се смяташе, че градоустройството в древна Тракия датира едва след македонското нашествие в IV в. пр. Хр. Провежданите през последните години проучвания коригират това становище. Вече се проучват големите тракийски градове Даусдава или Хелис при с. Свещари, Исперихско; Кабиле до Ямбол; Мастейра над Свиленград; Виза в Източна Тракия на днешната територия на Турция.
Царските градове запазват пряка връзка със старите мегалитни светилища. Александър Фол отбелязва, че каменният дом на тракийските божества е включен в създаващите се владетелски резиденции. Останал е разказът на атинския пълководец и историк Ксенофонт (ок. 430 – 355/354 г. пр. Хр.) Той е приет от одриския цар Севт II, който го посреща здраво укрепената си резиденция (тюрзис). Ксенофонт разказва за церемониалната зала на тракийския цар, в чието преддверие воините му трябвало да положат своето оръжие. После гърци и траки пируват и си правят взаимно дарове, сключвайки договор за общи военни действия в Гърция.
Археологическите проучвания на Двореца-светилище на Перперикон помогнаха много за изясняването на тези фундаментални въпроси. В общия му вид прозира древната планировка на мегарона. В превод от гръцки език терминът означава буквално „голяма зала”, а като архитектура се появява още в крито-микенския свят. У Омир това е приемната зала на укрепените царски дворци. Откритите мегарони на Крит, в Троя и Микенска Гърция представляват огромни зали с преддверия, водещи към задължителен двор. Те се намират в центъра на мощни укрепени резиденции, кацнали на стръмни върхове. Друг задължителен елемент е светилището, включено в общия план. Точно с него се узаконяват функциите на владетеля като първожрец на управляваната от него страна.
Една хипотеза визира името Зилмисос, с което Макробий нарича през IV-V в. в книгата си „Сатурналии” хълма с храма на Дионис-Загрей. Възможно е Зилмисос/Залмоксис да идва от „залмос”, означаващо „защита”, „покрив”, „шлем”. Според изследователите това понятие отговаря пряко на гръцкото „хоме” (землен насип, крепост за отбрана). Тези данни навеждат на мисълта, че има писмени данни за укрепяване на мегалитното светилище на Дионис в Родопите и за включването му в защитената резиденция на тракийските владетели.
Чии е бил дворецът на Перперикон? Началото му се губи в мрака на безписмения период. След V в. пр. Хр. вече знаем, че светилището на Дионис, а с него и съществуващите представителни сгради, са пазени от царско-жреческия род на бесите. Отделните тракийски народи са назовавани с имената на своите владетелски родове – одриси, гети, трибали. Само този на бесите обаче е отбелязан изрично от древните автори. А неговият единствен споменат от античните историци цар и първожрец е вождът Вологез, вдигнал въстание срещу одриси и римляни в 11 г. пр. Хр. След смъртта му бесите губят своята независимост и са подчинени от новите господари на Европа, римляните.
trud.bg
