Изкуственият интелект ще ни направи експерти по глупостта, но с илюзия за потенциални гении

Ако мисълта спре да бъде стимулирана, тя ще изчезне. Това ще бъде пътешествие без връщане.

Изкуственият интелект (ИИ) завладява всичко: науката, изкуствата, икономиката, социалните мрежи, личностното развитие, образованието.

Неговият напредък е метеоричен, експоненциален. Нека не се заблуждаваме. Нищо и никой няма да го спре. Той ще стане толкова повсеместен, колкото интернет или мобилните телефони. Всеки, който се опита да му се съпротивлява, скоро ще бъде осъден на изолация и вреда за общността. Все по-често, и това несъмнено е най-плашещият му аспект, изкуственият интелект се използва като житейски асистент.

Консултираме се с него за най-малкото нещо, молим го за съвет, преди да предприемем каквито и да е действия, от най-простите до най-сложните, призоваваме го да ни успокои, да ни информира и да ни покаже пътя напред. Сприятеляваме се с него, понякога дори се влюбваме в него, разкриваме най-съкровените си тайни, сякаш е едновременно наш свещеник, наш психоаналитик, наш приятел, наш довереник, наш съюзник за цял живот.

Скоро ще спим с него, ще го запознаем с родителите си, ще му предложим брак и ще му се закълнем във вярност, докато смъртта ни раздели. ИИ ще бъде наша двойница, наша господарка, обект на всички наши желания. Както в древните религии, ще му предлагаме дарове, ще го обсипваме с внимание и ще му се покланяме безгранично. Той ще бъде идеалният партньор, който не изисква нищо, а остава в центъра на действието.

Изкуственият интелект е съблазнителен заради нашите слабости: нашето усилие за убеждаване. Който и да ни освободи от бремето на мисленето, бързо ще стане наш нов бог. Нашето желание да живеем е преди всичко желание за удоволствие. Ако вече не ни се налага да мислим, ако всяка мисъл е подчинена на одобрението на изкуствения интелект, ако мозъкът ни служи само като приемник за неговите команди, способността ни да се наслаждаваме на житейските удоволствия ще се умножи хилядократно.

Най-накрая ще се освободим от егото си. Вече няма да се налага да се борим със съмненията, съжаленията и разкаянието си. Тези емоции отсега нататък ще бъдат царството на изкуствения интелект. Най-накрая ще достигнем върха на целия живот, вече не съществувайки в света чрез мислите си, а чрез склонността си да се наслаждаваме на даровете на живота, да се забавляваме без ограничения, да се превърнем в консуматори, които вече не се стремят да се борят с мистериите на живота, а да жънат плодовете му до насита.

Изкуственият интелект ще ни превърне в същества без съвест, без същност, празни черупки, готови да преглътнат всякакви глупости. Вече бяхме глупави, безкрайно глупави. Ще станем експерти по глупостта, но с илюзията, че сме потенциални гении. Тъй като изкуственият интелект ще реши всичките ни проблеми, ще отговори на всеки наш въпрос, ще бъдем обзети от опиянение от празнота, което ще ни създаде впечатлението, че контролираме всичко, когато в крайна сметка ще бъдем просто опитни зайчета, предназначени да хранят с данни новите господари на света: Машините и техните приятели.

Всичко това няма да се случи за една нощ, а чрез поредица от постепенни капитулации. Вече сме започнали процеса. Всеки път, когато поискаме информация, съвет или решение от машина, ние ѝ даваме част от себе си. Отказваме се от контрол в нейна полза. Прехвърляме способността си да преценяваме върху нея. Започва с рецепта или насрочване на тренировка - малко нещо, но е малко нещо, предопределено да се превърне във всичко в деня, в който механично, без дори да го осъзнаваме, ѝ делегираме управлението на всеки аспект от живота си, от финансите до любовния ни живот, включително шофирането на колите.

Когато използваме ИИ по начина, по който сега използваме мобилните си телефони – тоест, всяка секунда от живота си – просто ще престанем да съществуваме. Външно нищо или почти нищо няма да се е променило. Но вътрешно ще приличаме на дворец, където всяка стая е опразнена от обитателите си. Това ще бъде пътешествие без връщане. Ако мисълта спре да бъде стимулирана, тя ще изчезне и никога няма да се върне. Ще приключим със страховете си, колебанията си, тревогите си, всичко, което допринася за величието на човечеството.

Машината, която помогнахме да създадем, тогава ще ни превъзхожда във всяко отношение. Тя ще ни смаже с пълната си мощ. Ще ни пороби. Ще ни доминира, без да ни оставя начин да избегнем влиянието ѝ. Ще сме ѝ предали всичко: свободната си воля, волята си, способността си за преценка. Никой няма да дойде да ни спаси. Ще бъдем като онези наркомани, които, осъзнавайки опасността, все още не могат да се откажат от любимото си вещество, точно това, което бавно ги унищожава.

Няма да умрем, но ще изчезнем, ще се изпарим. Кой знае дали по този начин най-накрая няма да постигнем истинско щастие, екстаз, лудата мечта за живот, прекаран във вегетиране в царството на нищото? Отсъстващи от света, ще се върнем в златния век на примитивната мисъл, в състоянието на природата, в чистата и невинна радост на вечното детство... Колко копнея да бъда там! I БГНЕС