Източниците на стрес за съвременните жени

От време на време чувам мнения, че съвременните жени са станали твърде слаби и нервни. Например, бабите им са прали дрехи на полето и са раждали децата си там и са оцелели само със домашен сапун за пране. А съвременните дами са някак крехки, щом хленчат и изпадат в депресия за дреболии.

Разбира се, зад тези твърдения се крие най-вече невежество. Очевидно е, че непосилното бреме, стоварено върху плещите на жените в брака от векове, буквално ги е побърквало. Но, бих казал, че преди все пак е било по-лесно.

Но защо сега е трудно? Ясно е, че изискванията към жените са се увеличили. Изискванията за чистота, за ежедневието, за образованието, за храненето, за общуването с децата се различават както деня и нощта. Но има нещо друго, което дестабилизира ситуацията и предизвиква стрес.

Високи идеали

Наскоро попаднах на списание „Жената днес” събирано години наред от тъща ми, и статия посветена на физическото възпитание и спорта. Снимка на закръглена млада жена привлече вниманието ми. Тя сигурно тежеше 80-90 килограма в тесен бански костюм. Но, имаше нещо толкова весело в нея, приятно за окото. Загрейте, направете гимнастика, разходете се из плажа. Щом тя може да го направи, значи и аз мога! Окото ми привлече и кориците на подобни издания. Там имаше обикновени жени – работнички и селянки. Понякога дори твърде обикновени. Нашите съвременнички биха ги гледат с изненада.

Тогава жената е имала реален социален кръг около себе си - семейство, колеги, съседи с техните реални килограми, реална заплата, реални недостатъци. А сега някои жени имат възможността да не общуват с никого истински в продължение на месеци, гледайки красиви, фотошопирани снимки в красиви интериори в Интернет (във фотосесии в който героите от снимките са продали последните модни парцалки). Хората общуват твърде малко в реалния живот, но във виртуалния се представят като по-красиви, по-успешни и по-богати. И най-обикновените хора имат усещането, че не са никакви нормални, а някакви маргинални хора, които години наред работят здраво и не могат да мръднат. И това чувство ги прави унили. Искате да направите пробив и „успехът“, който извира от всички екрани, ви насърчава да го направите, но не се получава, защото реалните възможности винаги са ограничени.

В резултат на това същите тези жени може да са чувствали, че живеят по-добре от родителите си и горе-долу като всички останали. И се притесняват по-малко. Но да живееш и да мислиш, че живееш по-зле от всички останали, вече е привилегията на нашите дни, пораждаща вечно недоволство, вина, апатия и отчаяние.

Повишени изисквания на обществото и неговия постоянен контрол

Говорили сме неведнъж за повишените изисквания на обществото. Но тогава, може би, си струва да говорим за обратната страна на тази монета. За засиления обществен контрол върху жените, съпруги и майки.

Млада майка, разхождайки се с количката, среща възрастна жена, която бута количка с внучката си. Тя говори за това как изискванията са се променили от младостта й. Например, тя спокойно е отивала на работа през нощта, оставяйки детето в кошарката му. Сега такъв номер няма да мине.

Просто е невъзможно, помислете си. Ако разберат социалните, това е нарушение на закона. Това в най-добрия случай е неизпълнение на отговорностите за отглеждане на деца. В най-лошия случай е страшно дори да се мисли. Контролът се е увеличил значително. По мое време почти всички непълнолетни пушеха зад училището. Изглежда, че всички са били хванати да правят това, с изключение на някой, който се е скрил. Сега дете може да бъде регистрирано за това. Искове, естествено, срещу майките.

Една жена пише възмутено в нета, как е направила ремонт в студена, неотопляема къща без вода през 90-те години, докато е била в отпуск по майчинство. Е, чудесно е, че всички са все още живи, но днес детето им просто ще бъде отнето, най-вероятно за такива условия на живот. Поне временно.

Някои хора казват, че обществото има изисквания. И какво от това? Лесно може да се заобиколят? Не може! Сега всяко изискване е подкрепено от закона. Децата не трябва да са на улицата до късно! Не можете да ги оставите сами! И всички родители от старите списания и книги отдавна биха били лишени от родителски права. Във всяка статия и разказ децата стоят сами вкъщи и ядят заедно с кучетата и коткиге! Гнусотия!

Високи изисквания към себе си

Но най-важното е, че съвременното поколение жени, приблизително от четиридесетгодишните и по-млади, е поколение, което е възпитано за постигане на успехи. Тези, родени по-рано, са отгледани за живот в колектива. За социални постижения. За честен среден, или дори беден живот. Възпитавани за творчество, за състезание, за индивидуални постижения. Сякаш летвата трябваше да е по-висока от средната и тази летва не се поставя само от обществото. Ние сами си я поставяхме и жестоко се укоряваме, ако не се получи.

От една страна е прекрасно. Кара те да мислиш и да изобретиш нещо. Сега хората работят средно повече, отколкото през Соца. Подарихме такова постижение, като 8-часовия работен ден без бой. Сега, благодарение на новите средства за комуникация, ние сме винаги на разположение на шефовете и това е новата норма. Научихме се сами да определяме пътя си в живота, да го градим от нулата, а не да следваме разпределението, където ни изпратят. Почти никога не работим на едно място повече от пет години. И това е чудесно, по-добре е да имаш избор, отколкото да нямаш. Но всичко това, разбира се, е съпроводено с много, много стрес. Може би ние сами си го причиняваме. Защото повече от всичко на света ни е страх да не бъдем същите средни, каквито със сигурност сме били преди и отново ще се окажем такива. Това сега не е постижение, за мнозина е истински провал и крах. Но, дали всеки има таланта, силата и постоянството и житейските обстоятелства, които благоприятстват кариерата. И мнозина няма да се съгласят на нищо по-малко.

Не само жените страдат повече, а всъщност страдат всички. Да, защото ни учат да бъдем добри и толерантни.

И едва през последните няколко години стана ясно, че не е толкова важно да заслужаваш похвали, комплименти и успехи, а да мислиш за това, от което имаш нужда.

Светослав Атаджанов