Петра някога е бил оживен град в южната пустиня на Йордания близо до град Уади Муса. Смята се, че е била създадена през 312 г.пр.Хр., е била населена от набатейците, които я наричат Ракму. Набатейците са номадски араби, които са помогнали в оформянето на Петра като важна спирка и търговски център по пътя на процъфтяваща търговия с кервани, носещи коприна, подправки и билки от Индия, Китай и Египет.
Петра е бил под римско управление за около 100 години, започвайки от около 106 г. от н.е., когато прогресът и бързото развитие изведнъж спрели и вече друг бил градът, който поел инициативата в района – Палмира се възприел като най-важният търговски център в региона. През 363 г. земетресение разрушава част от града, включително и изградените от набатейците акведукти , които доставяли вода на града. Последните жители изоставили града, когато арабите го завладели отново около 663 година.
Градът е издълбан в заобикалящата го розовоцветна скала, използвайки елинистични и набетански архитектурни стилове при изграждането на царските гробници. Също така тук е изграден един от най-ефикасните методи за събиране на вода, наблюдавани някога в пустинята, като използват мини язовири и огромни съдове за събиране на водата от редките дъждовни бури, които се появяват отвреме навреме. Средно в Петра дъждовните дни са около едва годишно. Когато обаче завали, дъждът често е проливен и наводненията са често срещан резултат. Навабейците са успели да създадат механизъм, благодарение, на който са улавяли дъждовната вода и са я съхранявали за многото дни задаваща се суша.
С времето те се научили как да пречистват водата и да създават налягане
Местните управници измайсторили стотици резервоари, в които да я съхраняват, а множество тунелите били издълбани по скалата, за да може водата от близките резервоари да тече по „тръбите“ в града.
Руините на Петра привличат любопитните изследователи от цял свят още от Средновековието, но едва през последните 2-3 века експедиците зачестили. През 1812 г. швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт посетил района във време, когато е било опасно за чужденец да пътува толкова далеч в Османската империя. Буркхарт се преобличал като персийски поклонник, но не успял да остане задълго от страх да породи подозрение и да бъде разкрит.
„Велико трябва да е било богатството на подобен град, който би могъл да посвети такива паметници на своите владетели“ – пише той. „Бъдещите изследователи ще могат да посещават мястото под защитата на въоръжена сила, а местните жители ще свикнат с изследванията на непознати чужденци, а след това антиките … Те ще се окажат сред най-любопитните останки от древното изкуство.“
Археологът д-р Марта Шарп Яуковски от университета Браун е работила в района на Петра повече от 15 години, преди всичко в района на Великия храм.
Нейният екип открива доказателства за театър с 600 места, обществена баня и павиран двор над множество подземни стаи. Над 800 гробници са открити в пещери в района, както и в десетки скали, които някога са били домове и магазини. Открити са също така стотици монети и артефакти.
Студентът на д-р Марта Шарп Яуковски, Лий-Ан Бедал намира останките от терасовидни градини, плувни басейни, фонтани и големи дървета, които вероятно са били част от площад или друга форма на публично пространство. Откритите и реставрирани инструменти като маслените преси предполагат овощни градини с маслинови дървета, като в допълнение са открити и множество следи от орехи и семена – вероятно от култивирани орехови дървета.
Още няколко професионално екипа, под ръководството на Браунския университет, се включват в „Petra Archaeological Project“ и изследват земите около древния град Петра. Други екипи пък се заемат със задачата да изучават старите и забравени маршрути до града.
Местните хора, които живеят в района на Петра пък интуитивно започва да се възползват максимално от проеткрития оазис в пустинята и градът постепенно създава процъфтяваща бизнес туристическа култура на кафенета, стаи за наемане под наем, магазини и обществени бани. Голямото търсене на парфюми и местни подправки също подпомага местните търговци, които оцеляват до голяма степен, благодарение на притока на учени и туристи.
През декември 1985 г. Петра е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО
За съжаление, разграбването и унищожаването на разкритите археологически обекти е все още съществуващ проблем, който продължава да бъде пречка за разкриването на много факти от бита и историята на местното население. В тази насока археолозите търсят помощ от ЮНЕСКО, за да осигурят и да защитят останалото.
Днес Петра е важна туристическа дестинация в Йордания и макар много любопитни сгради са извън официалните границина обекта, по-голямата част от него може да бъде изследвана пеша
http://itravel-bg.com