Известният физик теоретик д-р Рон Малет работи в университета на Кънектикът. Но някога той е бил малко момче, което се зачело в „Машината на времето“ на Хърбърт Уелс.
Малет бил на 10 години, когато починал неговият баща. Докато чел книгата, въображението му било завладяно от идеята за пътешествията във времето. Той мечтаел да се върне в миналото, за да предотврати смъртта на баща си.
Това не било мимолетно увлечение. Малет изучавал физика в колежа и особено се интересувал от черните дупки. Той смятал, че разбирането на черните дупки ще му позволи да се приближи към разгадаването на пътешествията във времето. По онова време черните дупки се смятали за нещо невъобразимо, но в крайна сметка науката ги признала. Идеята за пътешествията във времето обаче се възприемала като „невъобразимо безумие“, казва Малет.
Редица случайности му позволили да се справи с този проблем. „Черните дупки ми бяха само прикритие“, шегува се той.
Алберт Айнщайн е характеризирал времето като четвърто измерение. Той е казвал, че времето и пространството са свързани, затова физиците говорят за пространство-време. Смята се, че близо до черните дупки протича изкривяване на пространство-времето. Малет се заинтересувал може ли да се възпроизведат тези условия на Земята.
Той завършил колежа и бил готов веднага да пристъпи към изследвания. Но това било време на икономически упадък и било трудно да се попадне в изследователски институт. Затова Малет започнал да работи с лазери – изучавал режещите им характеристики за промишлено използване. Година по-късно най-после получил мечтаната работа в университета на Кънектикът.
За да разберем същината на неговите изследвания, трябва да си спомним двете теории на Айнщайн.
Според специалната теория на относителността скоростта влияе върху времето. Доказано е, че в лабораторни условия субатомните частици могат да се пренесат в бъдещето чрез силно ускорение. Частиците възникват в бъдещето в ново състояние, без да се разпадат. Стареенето на частиците се забавя при тяхното ускорение.
Според общата теория на относителността гравитацията също влияе върху времето. Часовниците на орбиталните спътници се движат по-различно от часовниците на земята, ако не се настроят специално.
Д-р Малет знаел, че гравитацията може да влияе на времето, а светлината може да създава гравитация. Внезапно го осенило: „Лазерите!“
От предишната си работа той си спомнил за пръстеновиден лазер, който създава циркулираща светилна. „Може би циркулиращата светлина може да направи с гравитацията същото, както и черната дупка“, помислил си той. Заинтересувала го идеята способен ли е кръговият лазер да създаде изкривяване на времето, за да образува примка – настояще, бъдеще, а след това – минало.
Dr. Ron Mallett
Ако лазерът може да създаде такава примка, то информацията може да се изпрати в миналото в бинарна форма.
Ако д-р Малет беше получил желаната изследователска работа веднага след завършването на института, то той не би придобил опита с лазерите и необходимите знания, които са му послужили чак година по-късно. „Имах опит, какъвто моите колеги в тази област нямаха. Това ми позволи да извърша този пробив, иначе той не би бил възможен“, казва д-р Малет.
Сега предстояла по-трудната задача – да се провери тази теория чрез математически изчисления. И отново се намесила случайност. След възникването на идеята диагностицирали болест на сърцето на д-р Малет. Той си взел отпуск по болест и се сдобил с много свободно време.
Освободен от отговорностите си в института и от четенето на лекции, той изцяло се концентрирал върху своите изследвания. „Ако нямах това време, не зная дали щях да успея или дори да проработя идеята“, спомня си той.
Били му необходими шест месеца, за да докаже, че движещата се в кръг светлина може да изкривява пространството. След това отишли няколко години за доказване, че изкривяването на пространството е способно да предизвика изкривяване на времето. Независимо че това бил дълъг и пипкав труд, д-р Малет отбелязва, че Айнщайн е имал нужда от 10години, за да докаже, че гравитацията влияе на времето.
„Струва си… да видиш уравнения, които доказват, че пътешествията във времето са възможни – завладяващо е“, казва д-р Малет. Новото въодушевление дошло, когато научно издание публикувало статията му за пътешествие във времето.
Силно развълнуван, той направил презентация на своето откритие пред експерти по относителността. Малет особено се притеснявал да говори за пътешествия във времето пред д-р Брайс де Вит, известен физик, работил с Айнщайн. Де Вит изнесъл доклад тъкмо пред изявлението на д-р Малет, което още повече усложнило задачата.
В края на презентацията на Малет, д-р Де Вит излязъл пред аудиторията и казал: „Не зная дали ще можеш отново да видиш своя баща, но той би се гордял с теб.“
Това накарало Малет да почувства, че годините труд не са отишли напразно, първоначалната му цел е била осъществена. Макар че като дете той мечтаел да предотврати смъртта на баща си, сега почувствал, че направеното откритие вече е повече от достатъчно.
Но д-р Рон Малет не работи с поялник в гаража като Док Браун от „Завръщане в бъдещето“. Той е физик теоретик, а не експериментален физик. Това означава, че Малет работи само над математическите доказателства, че в бъдеще машината на времето ще може да работи. Но построяването ѝ е задача за експерименталните физици.
Философски въпроси
Ако един ден машината на времето бъде построена, какво ще се случи, когато я включат? Може ли веднага да дойде съобщение от бъдещето?
Машината на времето ще може да препраща съобщения във времето само когато е включена. Ако тя работи 100 години, ще може да препраща бинарни съобщения във всеки период от времето в пределите на тези 100 години.
Но ако можем да се върнем в миналото и да решим всички световни проблеми, ако можем да се върнем и предотвратим всички лоши неща, случили се в живота ни, какво бихме направили за личното си израстване? Как би се изменило нашето общество?
Д-р Малет казва, че филмът „Ченге във времето“ с Жан-Клод ван Дам добре отразява тази идея. Героят на Ван Дам контролира пътешествията във времето, за да не могат хората да ги използват за лични цели. Жена му загива и у него възниква съблазънта дасе върне в миналото, за да я спаси.
„С каква цел ще се използват пътешествията във времето, трябва да реши обществото, а не отделни лица“, казва д-р Малет. Големият адронен колайдер, най-големият ускорител на частици в света, се контролира от международен консорциум. От негова гледна точка приложението на машина на времето ще се контролира по подобен начин.
Малет смята, че машините на времето няма да са по-разпространени от ядрените реактори. Хората няма да имат лични машини на времето в двора си за произволно използване.
Според учения най-добрият начин за използване на такива машини е предупреждаването на хората за стихийни катастрофи, за да се предотврати смъртта на хиляди хора от цунами и урагани.
The Epoch Times
