Чувал съм филолози да казват, че българският език бил изключително труден за изучаване. Според мен това е поредният безпочвен мит като легендите за свръхпотентността на българските мъже и уникалността на българското кисело мляко. Наскоро седях в едно кафене и докато си четях вестника, неволно станах свидетел на разговор между две млади жени на видима възраст около 20 години. Не обичам да слушам чужди разговори, но в случая нямах избор. Те говореха толкова силно, че ги чуваха всички граждани и гости на столицата в радиус от 4 километра.
Не си спомням съдържанието на разговора, но това, което ме порази, бяха изразните средства. С помощта на 50 думи двете жени успяваха да пресъздадат цялата гама от мисли и чувства, на които са способни.
Ето думите и изразите, с които си служеха:
супер – наречие, което обозначава добро разположение на духа. Използва се и като представка към други думи, за да изостри значението им – „суперяк”, „суперзле”, „суперпроста”…
в смисъл? – насърчителна вметка, която има за цел да подтикне събеседника да доразвие бледата си теза.
да, бе! – изразява критическо съмнение в достоверността на предпоставените факти и настояване за емпирична проверка на изложените хипотези.
ебаси якото – израз на екстремен възторг от дадено явление или материална придобивка (най-често материална придобивка). Изразът включва два сегмента – възвратната форма на глагола „еба” – „еба си”, тоест правя секс със самия/самата себе си и членуваната форма на прилагателното „яко” – здраво, силно, кораво. Тоест смисълът е, че въпросното явление или материална придобивка е докарало реципиентката до състояние на самопредизвикан силен оргазъм.
некъв такъв, неква такава, некви такива – целта на това словосъчетание е да засили вниманието към определени качества на обговаряния субект. След този израз най-често следва прилагателно -„некъв такъв ухилен”, „неква такава надута”, „некви такива изтрещели” и т.н.
некво никво – състояние на душевен дискомфорт и резигнация, най-често се използва в израза „неска ми е некво никво”
не ме занимавай – категорично разграничаване от проблемите на събеседника. Предполага се, че в някакъв предишен момент той е „занимавал”, тоест бил е занимателен и в някаква степен атрактивен. Но впоследствие тия занимания са станали досадни за реципиента и сега той ги отхвърля с категоричната декларация „не ме занимавай”.
казaх ти не ме занимавай – използва се, в случай че горният израз не е подействал. Обикновено се вкарва и лека заплашителна нотка, за да стане безпощадно ясно, че събеседникът е минал всякакви граници в „занимаването”.
нахраних го – в съвременния сленг глаголът „храня” надскача общоприетия смисъл на „доставям продоволствия някому” и се използва по-скоро в значението „обиждам някого, наричам го с гадни изрази”. „Храната” в случая представлява богат набор от оскърбления, които реципиентът поема недоброволно, тоест той не иска да се храни, злояд е към обидите, но бива „хранен” насила.
напраих го на две стотинки – това словосъчетание обозначава вече приключил вербален конфликт, в който съперникът е бил разгромен и унизен като онова 5:0, което „Барса” причиниха на надутия Моуриньо. В българския вариант не е ясно дали мачът е игран по правилата, но резултатът наистина е бил болезнен и е докарал губещата страна до състояние „две стотинки” – позорен номинал, с който не можеш да си купиш и един бонбон.
сладурски – израз на нескрито удовлетворение от качествата на дадена придобивка – „видях едни много сладурски ботушки”, „той ми купи едно сладурско мезонетче” и т.н.
дойде ми – формата за минало свършено време на глагола „идвам” се използва, за да обозначи внезапно изпадане в състояние на менструация. Оказа се, че месечният цикъл е трепетно очаквано събитие и закъснението му предизвиква екзистенциални драми. Затова изразът „дойде ми” често придобива тържествено-триумфален характер, нещо като „изведнъж Радецки пристигна със гръм”.
дефакто – често използвано наречие от латински произход. В буквален превод означава „на практика”, „всъщност”, „на дело”. В римското право изразът е използван, за да се отграничи от „де юре” – по закон. „Де юре” означава написаното в закона, а „де факто” – какво се случва на практика. В разговора на двете дами терминът „дефакто” се използваше изключително често, без да е смислоносещ, вероятно за да подчертае богатата им ерудиция, например „дефакто вчера ми дойде”, „той дефакто е банкер”…
абсолютно – универсален коментар към всякакъв вид получена информация.
– Казaх му да не се праи на мноо отворен.
– Абсолютно.
Или:
– Надето си мисли, че тоя баровец ше й купи кола. Ма той ше я зареже.
– Абсолютно.
не е истина – израз на удивление от събитие или предмет, чиито качества надхвърлят представите ни за истина и граничат със свръхестественото, онова което „ не е истина”. Например: „тая колко е проста, не е истина”, или: „тоя кви кинти кърти, не е истина”. Тези думи изразяват преклонение пред Непознаваемото, пред онова, което макар да е отвъд Познанията ни за света, все пак съществува.
нямам си на идея – съвременен вариант на сократовото „знам, че нищо не знам”. В действителност конструкцията е малко странна – започва с „нямам си”, което е естествена опозиция на „имам си”. Частицата „си” превръща нямането във възвратно и иманентно присъщо за говорещия. Вторият сегмент също е нестандартен – „на идея”. Откъде изниква предлогът „на” преди идеята? Това според мен идва от Платоновото схващане, че сетивата не могат да бъдат източник на истинското знание и че тяхна област е само мнението, а истинското знание (познанието на идеите) е достъпно само за разума и се извършва чрез понятия. Оттам и лафът „нямам си на идея”.
тоя па! тая па! – изразява възмутено удивление от някаква неуместна постъпка на визирания субект. Той (тя) очевидно са се отклонили от стандартите на общоприетото поведение и будят шумно недоумение у говорещия.
аре бегай оттука – призив към неприятен субект да промени рязко координатите на местонахождението си. Важен в случая е глаголът „бегай”. С него субектът е приканен не просто да си върви, а да търти от мястото на събитието с максималната скорост, на която е способен.
викам – означава „казвам”. Глаголът „викам” обозначава говорившата като свръхемоционална (и обещаваща нестандартни преживявания), или както е прието да се пише във фейсбук-статусите „аз съм мноо луда купонжийка”. Тя не просто говори, а „вика”: „…и му викам – ти за къв се мислиш, бе, викам… ти, викам, знаеш ли кво искаш бе, викам… аз, викам, зарязах Джопето с кайена, викам… заради тебе, викам… а ти сега ми се правиш на интересен, викам…”
ти полуде ли? – вопъл на изконния стремеж на всяка жена към нормалност. В момента, в който нещо наруши представите й за ординерност, тя реагира остро, диагностицирайки събеседника си като носител на остро психическо разстройство.
мило – израз, с който се обозначава настоящия сексуален партньор, по време на мобилните комуникации с него. Етимологията на думата не е изяснена. Според едни езиковеди „мило” е среден род на прилагателното „мил”. Защо обаче е в среден род, при положение че се отнася за мъж, не се знае.
Според други езиковеди терминът „мило” идва от руската дума „мыло” – сапун. Тоест сексуалният партньор е възприет в качеството му на нещо, с което ще се измиеш, ще се ароматизираш, временно ще придобиеш по-добър имидж, пък като се изхаби, ще го хвърлиш и ще вземеш друг.
където – използва се като универсален заместител на всички относителни местоимения „който, която, което, които, какъвто, каквато, каквото, каквито, чийто, чиято, чието, чиито”. По-напредналите в езика го ползват и в съкратената форма „къде”. Например: „тоя, къде прави хороскопите”, „тая, къде я ебаха в кенефите” и т.н.
ти за ква ме мислиш? – социокултурен бунт срещу оковите на клишетата и предразсъдъците. Обществото незаслужено е поставило говорившата в определена категория, която не я удовлетворява. Но тя категорично отказва да бъде „такава” и търси ново позициониране на „аз”-а си, в който мъжете да подхождат към нея с повече респект, а не направо да я хващат за гъза.
курва – жена, която има по-богат сексуален партньор от говорившата.
боклук – жена, която има по-богат сексуален партньор от говорившата.
тъпа селянка – жена, която има по-богат сексуален партньор от говорившата. Терминът „селянка” не обозначава непременно селски произход, а по-скоро маркира една ретардирана менталност.
Често употребявани фразеологизми:
Кърти мивки – изконно е българското преклонение пред домашния майстор. Щом може да кърти мивки, значи владее Силата. Неслучайно фолклорът възпява такива хора и ги използва като метафора за екстремни постижения.
Кур хваща, работа – не ще! – горчиво обобщение за упадъка на нравите в съвременния социум, в който мързелът доминира, а младите търсят просперитета в безразборния секс.
Дреме ми гъза – висша форма на пренебрежение и непукизъм. Според някои изследователи изразът произхожда от латинското „anus dormiens”. Идеята е, че някои събития са толкова незначителни, че трябва да бъдат отминати с високомерие и отегчен, задрямал анус.
Избърсала дупето – оцапала путката! – съвременен вариант на старата поговорка „Вместо да изпише вежди – извадил очи”. Идеята е, че само един непремерен жест може да превърне красивите намерения в отблъскващи резултати. В по-общ смисъл фразата развива диалектическото схващане, че когато нещо се почисти, друго се замърсява, уви.
ИВО СИРОМАХОВ
(откъс от книгата „Няма значение”)
http://ivosiromahov.com
