Християнска реликва
Синайският кодекс е прозорец към историята на ранната църква
Ръкописът съдържа пълния текст на Новия Завет
27 декември 1933 г. Лондон. Огромната тълпа на площада пред Британския музей застива в очакване на важно събитие. Известният търговец на стари книги Морис Етингхаузен пристига с такси от гарата. Когато излиза от колата с кутия в ръце, мъжете свалят шапките си. Всички разбират, че Великобритания става собственик на най-старото копие на Библията. Това е Синайският кодекс, продаден от Държавната публична библиотека в Ленинград по лична поръчка на И.В. Сталин.
Синайският кодекс е библейски ръкопис, създаден в средата на 4-ти век сл. Хр. и първата оцеляла пълна версия на Новия завет. Това е най-старият известен ръкопис, който най-пълно съхранява превода на Светото писание на гръцки език.
Намерен от немец
Синайският кодекс е библейски ръкопис, създаден в средата на 4-ти век сл. Хр.
През 1840 г. професорът от Лайпцигския университет Константин фон Тишендорф (1815 - 1874), обикаляйки европейските книгохранилища за изучаване на палеографски паметници, научава, че в Египет, в Синайския манастир "Св. Екатерина", има голяма колекция от древни ръкописи. Пристигайки на мястото, той с големи трудности успява да спечели доверието на монасите и да получи достъп до библиотеката. Според легендата Тишендорф измъква много страници и фрагменти от древни ръкописи на сирийски, гръцки, коптски, арабски и други езици почти от кофата за боклук и ги отнася в Европа. Сред документите има няколко страници от Синайския кодекс.
Тринадесет години по-късно Тишендорф отново се озовава в манастира „Света Екатерина“. Той се опитва да придобие останалите части от кодекса от монасите, но без успех.
Русия помага на немския учен да направи откритие и да влезе в историята. Руският император Александър II е смятан за главен покровител на православието в света. Тишендорф успява да получи статут на пратеник на православния владетел, отново се озовава в манастира в Синай, намира и придобива почти пълния кодекс от IV век, включително по-голямата част от Стария завет, пълния Нов завет, Посланието на Варнава и пастирът от Ерма.
През 1859 г. безценният ръкопис вече е в Санкт Петербург, а през есента на 1862 г. е публикуван по случай 1000-годишнината на руската държавност. По-късно е публикуван Новият завет. През 1869 г. Тишендорф е удостоен с огромно потомствено руско дворянство за работата си.
Трябва да се отбележи, че Александър II не остава длъжник на Синайския манастир. За кодекса той отделя 9000 рубли, нов сандък за мощите на св. Екатерина, през 1871 г. е построена манастирска камбанария и за нея са дарени 9 камбани, които се използват и до днес.
„Държавна катастрофа“
От 20-те години на миналия век в СССР се извършват продажби на музейни колекции на страната и държавните хранилища. По това време библиотеките също претърпяват огромни загуби. Много западни колекционери, техни представители, антиквари и авантюристи идват в Русия, за да правят пари.
Директорът на библиотеката на Ленин в Москва В.И. Невски пише на Анатолий Луначарски: „Чух слухове, че чуждестранни антиквари, които участват в закупуването на произведения на изкуството, намиращи се в руските музеи, напоследък се интересуват от древни ръкописи, латински и включително древни византийски, съхранявани в руски книгохранилища, т.к., например в Академията на науките на СССР. Както разбрах, агентът на антикваря Лепке-Кригер е поискал каталози на точно тези ръкописи. Оттук е ясно защо си позволих да се свържа с вас с тази бележка, тъй като това е национално бедствие, което вече засегна произведенията на изкуството - продажбата им, очевидно, заплашва и ръкописните колекции. Използвах думата „национална катастрофа“ и настоявам за това определение, защото иначе не мога да назова онези мерки, които, ако бъдат приложени, няма да послужат за увеличаване на валутния фонд и напълно ще подкопаят кредита ни в чужбина <...>. Госторг вече планира да отвори офиси за продажба на музейни ценности в Ню Йорк, Париж, Лондон, Берлин, Ленинград, Москва и Харков. <...> След като са тръгнали по пътя на продажбата, не можете да ги спрете: днес продадохме Рафаело, утре ще продадем Кореджо, а след това ще започнем да продаваме ръкописи на Толстой или Достоевски. Успешната продажба на онези ценности, които бяха изнесени на Запад, вече развълнува широки кръгове на съветската общественост: тази продажба създава впечатлението за някаква ужасна държавна катастрофа.“
Морис Етингхаузен хвърля око на Синайския кодекс през 1931 г. по време на специална обиколка на Обществената библиотека. В резултат на това уникалният ръкопис е продаден на британците за 100 000 паунда. Половината от сумата е отпусната от правителството на страната, а другата половина е събрана от граждани чрез подписка. На 5 декември 1933 г. Сталин подписва заповед за продажба на кодекса, а на 27 септември ценната находка е тържествено посрещната в Лондон.
Вече е в интернет
Основната част от ръкописа на Синайския кодекс, дълъг 347 страници, се намира в Лондон; 43 страници, придобити от Тишендорф през 1844 г., се съхраняват в Лайпциг; 12 цели листа и 14 фрагмента са намерени в Синайския манастир през 1975 г. и се съхраняват там.
Изненадващо, няколко фрагмента от листа на Синайския кодекс все още са в Русия, включително тези, намерени в началото на 20 век от Владимир Бенешевич (1874-1938) като част от други ръкописни книги в библиотеката на Синайския манастир и прехвърлени на обществената библиотека в Москва. Между другото, самият Бенешевич, като световноизвестен учен, двамата му синове и брат му са застреляни. Съпругата му е осъдена на 5 години затвор. Не са защитени нито наследството, нито хората с уникални знания. През 2009 г. всички листове на Синайския кодекс са дигитализирани и повторно обединени по електронен път. Кодексът има собствен сайт, където всеки може да се запознае с древния ръкопис.
trud.bg
