,,Какво Ви е казал Антон Дончев, не знам.Но, знам истината за написването на тази книга

Истинската история на "Време разделно":

,,Какво Ви е казал Антон Дончев, не знам.Но, знам истината за написването на тази книга. Нейна авторка е репресираната писателка Фани Попова - Мутафова, на която беше забранено да издава книги. Тя беше много близка приятелка на моят баща / литературен критик/ и аз имах невероятния шанс да я посещавам в скромният и дом. Тя предостави две свои книги - " За свободата" на Стефан Дичев и " Време разделно" на Антон Дончев, Поръчката дойде от ЦК на БКП, книгата да бъде преработена и без знанието на Фани Попова, Дончев,действително се усамоти в Родопите в с. Маноле, където са се случили описаните събития и което носи името на един от персонажите - Манол. Там Дончев засили репресивният момент в сюжета, промени стила и вложи родопският изказ. Оригиналът на книгата се пази от наследниците на журналиста Петко Тихолов. Бяхме потресени,когато излезе първото издание на книгата. Фани Попова понесе много тежко случилото се. Баща ми и Петко Тихолов, потърсиха Дончев за разговор.....поне да поднесе своите извинения към авторката...но не би. Беше опиянен от успеха - всъщност единственият, който е получил. Ако имате случай, кажете това,което написах. Не съм анонимна."

Росица Ножарова

Писателката на романа "Време разделно" - Фани Попова--Мутафова.

Излязъл след червена редакция и чрез червен "писател", заради забраната от БКП да публикува. Осъдена от убийците на 7 год. Затвор заради "великобългарски шовинизъм" и "прогерманска дейност " 

В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев се твърди, че Фани Попова-Мутафова е написала романа „Време разделно“, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев.

Виж Йордан Вълчев. Дневниците на писателя дисидент (2004), стр. 304–308.

В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев се твърди, че Фани Попова-Мутафова е написала романа „Време разделно“, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев.

Виж Йордан Вълчев. Дневниците на писателя дисидент (2004), стр. 304–308.