Коматинските скали представляват красив скален венец, условно разделен на три части. Не са високи – достигат едва 100 метра над морското равнище и са разположени почти на границата с Македония – на 4 км. от нея, северно от с. Брестово и на 10 км. от Симитли.
Геолозите твърдят, че тези приказни конгломерати, са образувани преди около 35-40 млн. години. Основата на венеца е обрасла с гора, а в източната му част растителността е завзела и склоновете. Условно разделеният на три скален венец, започва от р. Вранещица, северно от с. Сухострел и завършва постепенно северно от с. Брестово.
Освен каменно огледало, Коматинските скали си имат и други чудеса, като най-видни сред тях са многобройните образи, очертани в тях. Едни се виждат ясно и формата им се признава от наблюдателните туристи и неуморни изследователи на тайните и чудесата на България. Други каменни лица са по-прикрити и се забелязват само от определени позиции. Огромният „пазач” на мястото се очертава най-ясно – той е застанал гордо по средата на една от редиците. Смята се, че най-внушителната част от скалния масив наподобява огромна уста на праисторическо животно.
Масивна фигура прилича на бременната Богиня Майка с огромни гърди.
В съседство с каменната статуя на Богинята Майка се намира едно необикновено дряново дърво. За него има легенда, че то може да дари с рожба жените, които дълго време са останали бездетни.
Славата му отдавна се носи из цялата страна, в съседните Гърция и Македония. След като веднъж са се проврели през сплелите се във върха два дрянови ствола, жените се сдобиват с рожби. Като навсякъде, за да стане това, на дряна се оставя дреха, носена от бездетната жена.
В подножието на скалите се намира и скално светилище, при което са изсечени жертвеници, разказва Кристиян Ковачев. Издълбан е кръст, което свидетелства за това, че култовото от древността място е продължило да действа като свещено и след приемането на християнството по тези места. В подножието на Коматинските скали се намира параклисът „Св. Илия”. Свети Илия е смятан за наследник на тракийския култ към Сина Слънце, който чрез изсечените жертвеници е свързан със скалното светилище на Коматинските скали. В средните векове близо до скалния венец е имало крепост с кула, от която днес няма следи.
Хората в Брестово, а и в Симитли имат различни мнения за произхода на името на красивите каменно-пясъчни конгломерати. Едни твърдят, че наименованието идва от „комат”, къс хляб. Други са категорични, че името Коматиница произхожда от това, че в района са се крили комити. С тях се свързва и легендата за скритото им съкровище, което те оставили в някаква мистериозна пещера, която до ден-днешен не е открита във венеца на Коматинските скали. Историците, изследвали местността, смятат, че подобни разкази са само празни надежди за търсачите на съкровища, които никога не спират да ровят земята – особено в подобни райони като Коматинските скали. Дори да е имало съкровище, то отдава е открито, защото иманярството е старо почти колкото човечеството. Истински обаче са разказите, че в района на Коматинските скали е стрелял по вълци бившият президент Георги Първанов.
Източник: Уикенд
