Снимката е на паметника на 13-годишния Кирил Сидорюк, загинал, докато засланя с тялото си 9-годишната си сестричка от обстрела от киевските военни на 29 август 2014 г. в Петровское, Луганска област. За всяко дете от Алеята на ангелите в Донецк има такава история.
Ще кажете, това е трагедия, но е защита срещу сепаратистите, те са въоръжени. Киев обаче стреля по мирни граждани всичките тези 8 години. А от 2 юни 2014 г. използва авиация срещу областната администрация на Луганск. СУ-25 стреля по сградата с ракета, има видео с жертвите и ранените – вината им е, че не искат да признаят майдана. Обяснението на Киев тогава е – самовзривили са се с климатик, сепаратистите са виновни. Одеса 2 май 2014 г. – самозапалили са се, селищата по границата на ЛНР и ДНР, с порутени от бомби къщи и инфраструктура, в която живеят 100 000 “сепаратисти”, и те се самообстрелват, самоубиват със снаряди, с дронове. Впрочем обстрелите са сутрин рано и вечер, извън работното време на “наблюдателите” на ОССЕ, белите каски. Точно за тези прифронтови граждани на двете републики почна евакуацията за Русия.
А как мислите, че живеят несъгласните с режима в останалата част на Украйна? Да почнем с Луганска и Донецка област, които гласуваха на референдума от 11 май 2014 г.
По официални данни от Киев – за доброволческия батальон “Торнадо”, действащ 2014–2015 г. в Запорожка, а после в Луганска област. Осъдени през 2017 г. за безчинства, грабежи, убийства по особено жесток начин, на граждани, заподозрени в симпатии към “сепаратистите”. В мазето на гимназията в Приволие (предградие на Лисичанск) доброволците от майдана “Торнадо” оборудват камера за мъчения на местни жители, които са фиксирали на видео.
Ще кажете, стават такива военни престъпления, но не бива да се обобщава за всички доброволчески батальони, нищо че имат нацистка символика, това е само екзотика. Батальон “Азов” действа в Мариупол и там мястото за мъчения е в “библиотеката”. За зверствата срещу мирни граждани на батальона “Айдар” има доклад на “Амнести интернешънъл”.
Може би ще кажете, нали са разформировани тези батальони? Не, трансформирани са в Националната гвардия и са под контрола на Министъра на вътрешните работи Аваков.
Знаете ли колко хора изчезват в Украйна и колко са в затворите за политическа позиция, разбирай, за инакомислие, за недостатъчна русофобия? За липсата на разследване за убийството на журналиста и писателя Олеся Бузина, не се ли чудите? Татяна Монтян, адвокат, публицист, семейството й е в Киев, отчаяно смела жена, защитава такива съграждани, съдени за държавна измяна само заради симпатията им към Русия. Може да чуете доклада й пред Съвета за сигурност в ООН, сега от 17 февруари. С факти.
Но ако не ви се слуша "просепаратистка" украинка, вижте филма на Надя Савченко «UKRAINIAN LIVES MATTER» от миналата година, още е в тубата – за “незалежното” управление с американска помощ.
Z-ащо Русия чрез мащабна военна операция принуждава за мир тази антиукраинска власт?
Защото Европа не проля нито една пацифистка сълза тези 8 години “мирна война” за нито едно украинско, руско, донбаско дете, както за сръбските деца през 1999 г., списъкът е дълъг – списък на нарушено “международно право”. Защото се стигна дотам, че бивш клоун и настоящ украински президент да заявява на конференцията за сигурност (!) в Мюнхен, че иска ядрен статут, на което висш еврочиновник гръмовно туитна: “No shopping in Milano!” – ценности.
Автор: проф. д-р Дарина Григовора, фейсбук
