С радост Ви съобщавам, че днес, на 20 април - Денят на Априлското въстание, на бял свят излиза моята нова ( четвърта ) книга - "Кръвен данък", издадена от Врачанското издателство БГ Принт.
о
Тя съдържа мои стихове, пиеса, поетични преводи, исторически статии и публицистика. Публицистичните статии са писани в последните години, месеци и седмици. Разнородните жанрове, които съжителстват в книгата ми, са обединени от една единствена тема - България.
о
Книгата in memoriam е посветена на светлия дух на моята дъщеря Елена.
Статията "Летоброене на срама", която предлагам, е написана през 2017 г.
-------
ЛЕТОБРОЕНЕ НА СРАМА"
"Открита е паметна плоча на ... жельо митев желев? Увековечава се гномът, станал емблема на унизителното жертвоприношение на българската държава пред американските колониални апетити? Това е поредният позорен опит на шайката продажници, самонарекла се "българска политическа класа" да подмени всяка ценност, да обяви черното за бяло и да увенчае с фалшиви лаври на демократ и патриот едно убого човече, превърнало се в символ на колосалната лъжа на т.нар. "демократични промени".
По гавра на случайността или по нечия демонска воля, това създание бе издигнато на гребена на събитията и в един кратък, но съдбоносен момент, се превърна в средоточие на огромните надежди на три поколения българи. И разбира се, то не се издигна до очакванията ни, а срина нас до себе си.
Помня глупавия си младежки патос, с който го поздравих в НДК като "първия свободно избран президент на България", сподавяйки изненадата си от плоското му лице, с крива хитряшки умилителна усмивка, видяни за пръв път отблизо, от упор. Тогава не си давах сметка, че комплексар, онеправдан по рождение от природата, лишен от самоуважение, не може да бъде водач на народа си, че това е фатално за нацията. Все още мислех, че душевните качества могат да бъдат обратно пропорционални на физическото убожество. Изгарям от срам при спомена за тоя поздрав, поднесен от наивност - защото наивността също е грях.
"За колко опустошени животи, за колко посечени мечти, за колко разпиляна огнена и животворна енергия, която просто се предлагаше да впрегната за доброто на България, носи вина тоя човечец с дребна лакейска душица! От глупост и вродена сервилност или омразата на маргинала към всичко по-голямо от него или дявол знае заради какви сметки, той влезе в съглашателства зад гърба на доверилия му се народ и стана момче за поръчки на кликата на българоубиеца Луканов.
И ето че днес това човече ще бъде помпозно увековечено и героизирано от достойните си наследници не за друго, а защото те самите имат нужда да героизират и историзират собствената си парвенюшка власт на колониални еничари и ибрикчии. С плочата на ж.м.ж. се полага жалон в тяхното летоброене, с нея започва вписването им във вечния календар. Каква горчилка - безнаказано се оскверняват паметниците на Левски, буренясват паметниците на българското войнство, достойни българи гинат немили и неизвестни в емиграция, а в отечествената ни земя не можеш да се разминеш от мемориали на мутри, гангстери, мафиотски босове и "олигарси", към които днес триумфално се присъединява и "паметната плоча на ж.м.ж." Това ли ще бъде паметта на България, паметта на бъдните поколения?"
"Пишат, че идеята била Ваша, господин Радев, вярно ли е това? Искрено съм разочарована, ако е така - и като си представя, че изминах 400 километра, за да гласувам за Вас. Този, който Ви е посъветвал да го сторите, не Ви е направил услуга. Стоянов и Първанов отдавна са в мръсотията, Плевнелиев е един влошен клонинг на жельо, но от Вас наистина не очаквах подобен жест, който тълкувам само като ново насилие над правдата и над оболялата българска душа.
Колкото до мен, аз бих заличила всяка памет за изминалите двайсет и осем години и на празното място бих написала една единствена дума - СРАМ!
Милена Върбанова
7 ноември 2017"
