Слушам и разсъждавам последните два дни върху развитието на делото за смъртта на Милен Цветков. Приятелката на Кристиян Николов е дала показания. Горе-долу нещата са се развили така-пили са няколко шота и са се прибрали вкъщи; Кристиян взел някакви успокоителни под формата на таблетки и мазило, които взимал преди изпит и си легнали; на другия ден отишли на гости на третото момче, а оттам на разходка с колата, докато не се случило..случилото се.
Според твърденията на свидетелката Кристиян не е употребявал наркотици. Има вероятност в шота му да е пуснат наркотик.
Ясно е, че пълни признания няма да има и ще лежи върху плещите на прокуратурата да докаже неща, които трудно се доказват(особено умишлено предизвикано пътнотранспортно произшествие, от което е последвала смърт, каквото е обвинението в случая).
Лошото е, че се изхожда от кривата, че за да е възможен подобен инцидент, лицето трябва да е друсано до козирката и някакви минимални количества наркотични вещества и то такива, които могат да бъдат закупени чрез рецепта в аптеката, не могат да доведат до състоянието, до което би следвало да е Кристиян, за да се постави в онзи кръстопът на живота си, в който е пренебрегнал червения светофар.
Казват, че човек се ражда либерал, а се изражда в консерватор и това е трезвия път на всеки разумен човек. Консерватизмът е моята крепост, в която намирам опора за ценностите си и смисъл за съществуване си, но моят консерватизъм е граден с тежките уроци на живота и със злополучния опит, който носи той. И макар тенденцията да е такава, че опита се трупа с годините и е правопропорционален на възрастта, то той зависи и от още един показател-това доколко ти стиска да предизвикваш живота.
А спрямо живота винаги съм била теле-твърдоглаво и вироглаво, белязано с безмерно много белези по коравата тиква. Животът ме е отвеждал от лъскавите салони на скъпи ресторанти до тъмни и лоши компании, замръкващи по отдалечените места на паркови пространства. Виждала съм бутилки вино, струващи една минимална заплата, но и последния лев на зависим, преобразуван в хероин, стичащ се по вените му.
Днес знам, че нито една от двете компании не е моята. Познавам комплексите на хора, които струват по-малко от бутилката вино, с която прикриват собствената си незначителност; познавам и човечността на хероинозависимия. Животът е шарен и много често одеждите му подвеждат.
Уроци.
След себичното лирично отклонение-обяснение на извода от цялата история е, че не е нужно да си друсан до козирката, за да изгубиш адекватна представа за нещата около себе си(дано ако се установи, че количеството наркотични вещества в кръвта е незначително, това не послужи като смекчаващо вината обстоятелство). Не е нужно и да си страшен боклук, за да се надрусаш. Понякога всички сме тъпи. И макар и да виждаме стената пред нас, забърсваме чело и правим две крачки назад. В страшна засилка.
Към пропастта.
А там долу ни чака едно тежко решение - това да се скрием като мишки или да посрещнем последствията като пичове.
Не знам, пичове. Вие си знаете.
Персефона Коре
