В историческата наука има аксиоми, в които учените не смеят да се усъмнят, защото те са обгърнати с ореола на сакралност още в древността. Тези аксиоми са непоклатими просто защото никой досега не се осмелил да разклати основите им, боейки се не само да не предизвика колосален скандал, но и да не бъде обвинен в светотатство.
Днес обаче, когато толкова догми на глинени нозе рухват, е редно да се запитаме дали тези, които са фалшифицирали историята в своя угода, не са посегнали и на митологията, разкриваща най-дълбокото минало на света и цивилизаторската роля на българския народ в зората на времената.
След като траките и българите произлизат от пеласгите - наследници на атлантите, предполага се, че в запазените атлантски названия, можем да разпознаем и знакови български имена.
В текстовете си наричам "древногръцката митология" тракийска и българска. Днес ще дам още едно доказателство за правотата на това тълкуване.
Мнозина логично посочват титаните, синове на Уран, като атлантските властелини на света. Най-важният от тях е Кронос, господар на Златния век и баща на следващото поколение от божествени господари на човечеството. Дотолкова сме свикнали с гръцкото произношение и представата ( с нищо недоказана ) за гръцкия произход на това име, че ако високо го обявя за българско, ще се вдигне вой до небесата.
Но истината е, че названието Кронос е българско и това е познатото на всеки българин име КРУМ, носено от един от най-величавите наши владетели.
Ако премахнем гръцкия суфикс на Кронос, ще получим истинското звучене на името - Крон. На всички е известно, че от това име произлиза понятието "hron-os" - време. Но какво означава българското име Крум? Кои са словата в българския език, с които веднага свързваме с него? Ето ги - "хромел"и "гръм". А също "хром" - куц, но с анализа на тази дума ще се занимая в заключението.
В италианската топонимия има доста имена на селища и местности, назовани Грумело ( Grumello ), а в регистрите на село Болгаре, в Ломбардия, е записано името на Грумецио - бащата на един от жителите, фигуриращи в запазените документи на селото ( "Кристофоро, син на Грумецио" ). Това, според мен, са варианти на името Крум - Хром или Гръм - и те сочат, че то е било много популярно в Италия в Средните векове. Както неведнъж съм писала, огромен ареал в Северна Италия е населен с българи в Ранното Средновековие, а целият Апенински полуостров и островите - с пеласгийски и тракийски народи в дълбоката древност.
Любопитен факт е, че действащо лице у Шекспир, чийто герои никога не носят случайни имена, е наречено Грумио ("Укротяване на опърничавата").
Гърмът - гръмотевицата - е божествен прерогатив, с нея безсмъртните ни дават ясен знак за своя гняв. Но какво е хромелът? Ръчна мелница, древният начин на мелене на зърно.
А нима времето не е вселенска мелница, която смила всичко? Ако в думата "време" заменим звука "в" с "к", ще получим "КРЕМЕ" - КРЕМЪК, най-твърдата порода камък. Да си спомним, че Рея дава на Кронос-Крон да изяде камъни, вместо децата си - боговете.
С понятията "време" и "камък" - материалът, който най-мъчно се поддава на разрушителната сила на времето, са свързани и други митологични и езикови линии, с които съм се занимавала по-рано.
Всъщност едно от значенията на "хромел" е воденичен камък. Но забележете звуковото сходство между думите "хромел" и "храм". На латински "храм" е templum и от това слово произлизат съответните понятия в множество днешни европейски езици - temple (фр.), tempio (ит.), temple (англ.). Ако заменим звукосъчетанието "мп" (mp) с "б" ( b ), се получава "ТЕБ" ( Tebus ), Тебаида, Тива - жреческите центрове в древността. На каквито и отделни богове да са посветени храмовете в тях, главното божество остава ВРЕМЕТО - TEMPUS.
Получава се цяло смислово гнездо от свързани понятия - време, мелница, кремък ( камък ), храм. Но "хромел" и "храм" са свързани и с "храна" и оттам идва епитетът "хранител" ( превърнало се в "пазител") на боговете. Думата "жрец" също е свързана с "храна" - от "жрать" (рус.) - разкъсвам ( ръфам, ям ), действието на жреца при жертвоприношенията ( "жрать" - "жертва"). Един от вариантите на името Крум е Кормесий - от "кормить" - храня. Времето се "храни" с нашите тела, както и камъните, както и с всичко материално. Хран и Хрон-Крон са почти съвършени омоними.
Хромелът - воденичният камък - е кръгъл. Но кръгла площадка, заобиколена с монолити, представлява и КРОМЛЕХЪТ, чието предназначение досега е неизвестно. Окръжността, кръгът и сферата са формите, които остават най- неуязвими за времето. Те показват неговата цикличност - епоха, ера, еон. Кромлехът е паметник, свързан с времето и самото му име го показва - кремлех - времлех.
Интересен елемент е сходството на Крум и Крон с българското име Крън ( останало в топономията - с.Крън ). Вероятно то е звучало и като Кърн - от "кърня" - режа клоните, излишното - което е една от безмилостните прояви на Времето. "Закърнял" - означава и "изостанал", "спрял развитието си."
Когато в едно име са събрани толкова много идеи и значения, то е извънредно старо. Името КРУМ - КРОМ - КОРМЕСИЙ, според мен, е дошло до нас от бездната на дълбоката атлантска древност. Крум е равнозначно на Крон - Кронос, както впрочем са равнозначни Скит и Скил. Само нашата слепота, нерешителност и инерцията на стадното мислене, ни пречат да проумеем тяхната идентичност.
Колкото до "хром"- куц, думата има по-широко значение - "инвалид", а също "недъг", "порок". Тя произлиза от сaнскритското понятие "sramas" и съответства на руската дума "шрам" - белег. И на общославянската "срам". "Хром - шрамас" , което може би е звучало като "храмас", навярно има нещо общо с "храм" - сакатите просяци, измолващи милостиня пред храма - но то е вторично понятие и с нищо не може да затъмни блясъка на царственото име Крум - Крон.
Милена Върбанова
