Лакатнишките скали разкриват невероятни гледки

За да стигнат до София, всички  влакове от Северна България преминават през Искърското дефиле. Дори най-равнодушните са се възторгвали поне веднъж при вида на величествените скали около гара Лакатник на 50-ина километра от столицата.

Те са прелестно природно образувание, формирало се милиони години сред морето, в което са били потопени голяма част от днешните български земи. Има и любители на мистиката, които настояват, че тези скали са обработвани от много древни жители на планетата.

Това не изглежда толкова невероятно, ако се сравняват Лакатнишките скали с обработвания връх Кайлас в Тибет. Но това са само предположения. Факт е, че Искърското дефиле и Лакатнишките скали като част от него са едно от многото прекрасни и вдъхновяващи места в България. Мястото е комплекс от скални венци, откоси, пирамиди и стълбове, пещери и карстови извори по западния склон на долината на река Искър, река Пробойница, западно от гара Лакатник, и Турския дол при село Оплетня.

Това е най-атрактивната част от забележителния каньон на Искър.  Основата на скалните венци е на надморска височина между 400 и 500 метра, а максималната височина не е голяма – само 700 метра. Най-атрактивната част от скалния венец при пещерата Темната дупка и карстовия извор Житолюб се посещава от туристи през всички сезони на годината.

Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност чак през 1989 г., независимо че още от първите години на ХХ век тук се провеждат обучения за катерачи и смели алпинисти. Защитената територия попада в пределите на обособения по-късно Природен парк „Врачански Балкан” в Западнобалканската структурна зона.

Геолозите уточняват, че районът е изграден от триаски скали и включва един от най-пълните разрези на Триаската система у нас и в Европа. Скалите са образувани между 250 и 200 млн. години и са обединени в три големи единици – Петроханска теригенна група, Искърска карбонатна група и Мизийска група.

Пак геолозите отбелязват, че красотата на Лакатнишките скали се дължи на впечатляващия скален венец от отвесни стени, откоси, скални пирамиди и стълбове, пещери и карстови извори, продукт на многоетапната дълбочинна ерозия на река Искър в триаските скали. Образуването на скалния комплекс се свързва с оттичането на Софийския плиоценски

басейн на север през Стара планина и образуването на Искърския пролом. Процесите на дълбочинна ерозия неколкократно са затихвали, което е допринесло за развитието на многоетажна карстова система в скалите на Милановската, и на две нива в скалите на Могилската свита, чието най-ниско ниво днес е руслото на река Искър.

След обилни дъждове големият й водосбор често превръща горните пещерни нива в атрактивни водопади. Характерна е и формата на повърхностно изветряне, създала множество живописни скални пирамиди и стълбове, които продължават далеч на север извън защитения район.

И тук идва ред на любителите на мистиката, на тайните и загадките. Защото по Искърското. дефиле на Стара планина няма издълбани скални ниши, както е в Източните Родопи. Но за сметка на това по белите камъни могат да се забележат дори без развинтена фантазия огромни лица. Например скалата, върху която е кацнала къщичката на алпинистите, има наредени няколко лица на великани. Ретушът на тази снимка ясно би откроил тези образи. Скалите си имат и традиционните за цялата територия на България пазители – каменни глави с очи, уши, нос, уста и шапка.

Те са няколко през определено разстояние, което любителите на точността биха могли да измерят по въздуха. Ясно е, че пазителите са допълнително обработвани и дялани, което отново поставя въпроса, така често задаван за Родопите – кой ги е издялал. Кой или кои безстрашни скулптори са преодолели отвесните скали и как са го постигнали, за да рисуват с длета в камъните.

Може би са имали възможности, отдавна закърнели в днешното човечество. И още един въпрос – защо са дялали скалите, с каква цел са направени огромните лица и каменни глави, сред които има и такива на лъвове, жаби, а може би и на други земноводни, птици и животни.

Иначе къщичката на алпинистите, която за някои страшно виси нависоко в дефилето, е поставена там през 1938 г. от група алпинисти. Коце Саваджиев, Георги Стоименов, Георги Ценев и Тодор Божков я докарали от София разглобена и внимателно я монтирали върху четири железа, които забили в скалата. През 2000 г. къщичката е обновена по инициатива на местните катерачи от Лакатник Кирил Илиев, Емил Ангелов, Иван Георгиев и шефа на местното туристическо дружество Виктор Петков.

Новият заслон е с 20 сантиметра по дълъг, за да се побират в него по-високите катерачи. Мястото е известно като заслона „Орлово гнездо”. До къщичката могат да стигнат само катерачи. Някои от тях нощуват на това екстремно място. Заслонът побира 4 души, а около

него гнездят орли. Птиците рязко намаляват с всяка изминала година. Скалният орел е в най-застрашената част на Червената книга. Говори се, че преди време природозащитници от вертолет пуснали на гордите птици змии. Дали всички са послужили за ядене на орлите, остава неизвестно.

Източник: Уикенд