Преди 33 години имахме силна армия, икономика, отлично образование и здравеопазване. Ама много ни липсваха бананите целогодишно. И дънките от Кореком. Е, най-тежкото проклятие е да ти се изпълнят мечтите. Сега банани колкото искаме. Образно казано, сложени на държавата там, където слънцето не огрява. Е, доволни ли сте? Скачахме като ма...няци по площадите и искахме промяна. Искахме банани и дънки и готини маратонки. Никой не може да каже, че не си изпълнихме мечтите. Само, че доволни наоколо не виждам. Защото изгубихме всичко друго.
Българският народ категорично отказва да мисли и да действа разумно и в национален интерес. От народ се превърна в стадо с малки изключения. Не му направи впечатление как изведнъж се запали Партийния дом в София, не му направи впечатление как видни нови демократи занесоха Оня списък в турското посолство, не му направи впечатление как Костов разкости икономиката и я продаде за жълти стотинки, не му направи впечатление как одърпаните и мърляви нови демократи станаха милионери за няколко години. Милозливо гледаше парцалът Пуси как ни набутва в НАТО. Не се противопостави, когато децата ни бяха подложени на дива чалга и опростачване.
Мълчим. Ако случайно станат някакви вълнения, то ще е заради концерт на Азис или защото не е построен някой стадион за любимия отбор. Мислите ли, че има бъдеще народ, мъжете на който излизат с хиляди по улицата, за да искат построяването на стадион, а когато унищожават народа им и бъдещето им, седят на дивана и мълчат?
С мълчание и търпение загубихме всичко - и здравеопазване, и образование, и икономика, и суверенитет, и бъдещето на децата си, а скоро се очертава и държавата си. Но никой не се впечатлява. Хората са се вкопчили или в собствената си капсулирана кочинка, или в илюзията, че някой политик ще ги спаси, без да осъзнават, че в такава държава независими и неконтролирани политици никой няма да допусне да има. Българските жени, вместо да възпитават и отглеждат децата си и да се грижат за семействата си, си прекарват времето във фейсбук да възхваляват някой партиен вожд и да тричат неговите противници. Българските мъже седят по диваните и са убедени, че с гласуване в рамките на три минути, ще настъпи спасението. Малцината мислещи са в отчаяние, защото народът спи като в ступор. Всеки, който се опитва да каже истината за политиката и гнусното и скотско положение, в което се намираме, е оплюван и отричан. И не, не от външни врагове. А от народа си, за когото се бори. Народът се е вкопчил в оковите и илюзиите и се бори срещу всеки, който иска да го събуди.
Войната понякога е необходимост. За прочистване. За наместване на ценностите. Всяка криза е възможност. И може би е по-добре паднал в боя, отколкото тихата гибел в мизерия и отчаяние.
Интересни времена предстоят. Не си въобразявайте, че наведените ви главици ще ви спасят!
Елена Гунчева-Гривова
