„Мила моя, когато остарееш…
1. Не поучавай никога, никого. Дори ако си сигурна, че си права. Спомни си как това те е дразнело по твое време. И следвала ли си съветите на по-възрастните…
2. Не помагай, ако не те молят за това. Никога не досаждай. Не се опитвай да оградиш близките си от опасностите на света. Просто ги обичай.
3. Не се оплаквай! От здравето си, от съседите, от правителството, от пенсионния фонд! Не се превръщай в мрачната старица от пейката до входа.
4. Не чакай благодарности от децата. Помни: няма неблагодарни деца – има глупави родители, чакащи благодарност от децата си.
5. Не използвай фрази от типа: „Аз на твоята възраст…“, „Отдадох ти най-добрите си години…“, „Аз съм по-възрастна, затова зная по-добре…“. Това е непоносимо!
6. Ако имаш внуци, не настоявай да те наричат по име, а не „баба“. Глупаво е.
7. Не харчи последните си пари за подмладяващи процедури. Това е безсмислено. По-добре ги изхарчи за екскурзии.
8. Пази мъжа си, дори ако е сбръчкан, безпомощен, нацупен старчок. Не забравяй, че някога е бил млад, силен и весел. И навярно той е един от малкото, които те помнят млада, слаба и красива. И възможно е, той да е единственият, на когото сега си нужна…
9. Не се старай на всяка цена да надбягаш времето: да се оправяш с новите технологии, маниакално да следиш новините, постоянно да научаваш нещо ново, за да „не изостанеш“ от живота. Смешно е. Прави това, което ти харесва. Колкото можеш.
10. Не се обвинявай за нищо. Както и да е протекъл живота ти или този на децата ти, ти си направила всичко, което си могла.
11. Съхранявай достойнство при всякакви ситуации! До края! Постарай се, мила, това е много важно!!! И помни, че ако ти си жива до този момент, значи си нужна някому.“
