Представям откъс от глава на работата си “Неразказаната История на Траките”. Тук съм дал интересна информация за произхода на Кадъм. Той е човекът, на когото се приписва въвеждането на писмеността в Елада. Понастоящем се вярва, че Кадъм принадлежи на народите на Ориента, макар да има наши учени, които са готови да го свържат с древнобалканското население. Данните, които показват, че Кадъм е представител на трако-пеласгийската общност са много. Самите имена на буквите на финикийската азбука, тяхната акрофония, показват убедително какъв език са говорили създателите на ранната писменост.
Тъй като наближава 24 май, скоро ще представя и други фрагменти от книгата “Неразказаната История на Траките”. Ще дам сведения най-вече за анализа на професионалисти по отношение на корените на финикийската азбука. Няма как да представя целият текст, не би било коректно по отношение на моя издател, но пък и кратките фрагменти дават информация, която несъмнено ще събуди интереса на много сънародници и се повдигне самочувствието им, защото ние действително сме потомци на велики хора.
Преди да представя основния текст, давам линк към Издателство Атеа за тези, които смятат, че си заслужва да си набавят работата ми. В блоговете ми информацията ще остане достъпна и напълно безплатна
https://ateabooks.com/…/7045-nerazkazanata-istoriya-na…
МИСТЕРИЯТА НА РОДА НА КАДЪМ – БАЛКАНСКАТА СЛЕДА
Благодарение на смесването на пеласги, тевкри и др. са ориенталския народ ханаанци, в края на Бронзовата епоха се появява нов народ, чието име е индоевропейско и в чийто речник се запазват индоевропейски, или както е по-правилно трако-пеласгийски думи. Става дума за финикийците, към който е причислен Кадъм – основателят на град Тива и човекът, за когото се вярва, че е въвел азбуката в Европа.
В старите митове се разказва, че от брака между Кадъм и дъщерята на тракийския бог Арес Хармония се ражда Земела, която пък на свой ред става майка на не кой да е, а на най-известния тракийски бог Дионис. Тези подробности са силна индикация, че Кадъм, противно на общоприетите вярвания не принадлежи на народите на Ориента, а по-скоро на трако-пеласгийската общност.
Нека се впуснем в по-детайлно изследване на рода на на известния финикиец. В древните митове като баща на Кадъм е посочен Агенор (Ap.Rhod.III.1086), а това име се ползва от благородниците на Троя. Става дума за споменатия от Омир Агенор (Hom. Il. 11.59), син на Антенор и Теано.
С благородници от Балканите е свързан един друг Агенор, той е син на Триоп, явяващ се цар на областта Аргос (Paus. 2.16.1).
Друг човек наречен Агенор e баща на Аргос Панопт – Всевиждащият (Apollod. 2.1.2). А поредният Агенор е син на героите от гръцката митология Плеврон и Ксантипа (Apollod. 1.7.7).
На всичко отгоре балканската древност крие сведения за още един Агенор, който е син на властващият в Аркадия цар Фегей (Apollod. 3.7.6).
Докато трако-пеласгийската общност, към която спадат и жителите на Троя представя много лични имена Агенор, то при народите на Ориента подобно нещо не се наблюдава изобщо. Това е силна индикация, че поне по бащина линия Кадъм не е семит. Дори и за дядото на Кадъм няма убедителни сведения, че спада към народ, който е чужд на общността на древните балкански народи. Бащата на Агенор носи името Финик (превърнало се в епоним на финикийците). Финик е име на царя на долопите, а в Епир съществува място наречено Финикия (Kretschmer, c.172).
Самите долопи спадат към пеласгите и обитават земите между Тесалия и владенията на перебите (Her.VII.132). Древната материална култура в този ареал принадлежи на древните балканци и няма нищо общо с материалната култура на Ориента.
Да обърнем внимание и на майката на Кадъм, нейното име е Телефаса. Тя придружава Кадъм в търсене на похитената от Зевс нейна дъщеря Европа. Заедно с Кадъм се установява в Тракия, където смъртта я застига е там тя бива погребана от своя син. Името Телефаса не е семитско, в митовете то е представено в гърцизиран вид. То принадлежи на езика на трако-пеласгите и е със значение светеща надалече. По същия начин тракийското име Дале-бор, т.е. борещ се надалече, бива преиначено на Телемах, т.е. борещ се надалече).
Според други стари исторически извори майката на Кадъм носи различно име и по-точно Аргиопа. И за него е напълно сигурно, че не е семитско, то се среща при древнобалканските народи. Знаем за Аргиопа, която е майка на тракийския певец и музикант Тамир (Батаклиев, 1985, с.24). Друга Аргиопа става съпруга на царя на Мизия Телеф (Diod.Sic. IV.33.10).
Самото име Кадъм принадлежи на трако-пеласкийските народи. Предгръцкия произход е признат от Роберт Беекес, който не е в състояние да предложи етимология и добавя, че значението е неизвестно (Beekes, 2010, c.614).
Народите, които обитават Елада преди идването на гърците са траките и пеласгите – това изобщо не може да се оспори. Херодот, Страбон, Плиний и др. стари автори дават достатъчно информация по въпроса. Налице са и други данни, които позволяват да свържем Кадъм с балканската древност.
Кадъм, или още Кадмил, Касмил, е название на един от Великите богове, като за това название, в схолия към Аполодор и Ликофрон се казва, че Кадмил, Касмил е тъждествен на бог Хермес (Detschew, 1957, c. 234). За необикновено високата почит на траките към Хермес пише Херодот и добавя, че тракийската благородническа прослойка счита този бог за свой праотец и се кълне в неговото име (Her.V.7).
От своя страна Великите богове, към които принадлежи отъждественият с Хермес Кадмил, Касмил, са почитани най-рано от пеласгите, явяващи се и разпространители на култа при други хора (Her.II.51). Доста важна подробност е и това, че позовавайки се на данни на Ерих Бернекер акад. Димитър Дечев представя тълкуване на колективното название Кабири с помощта на стблг. кобь – съдба, участ (Deschew, 1957, c.220).
От една страна Кадмил е название на един от Великите богове, а от друга страна култа към тях е пеласгийски, а пък обяснението на името идва от старобългарска дума. И това ако не е интересно! След малко обаче ще стане още по-интересно, защото ще разберем и защо със сигурност можем да причислим основателят на Тива към нашите предци.
Смятам, че името Кадъм/Κάδμος e тракийско, т.е. древнобългарско, а значението е горящ, изгарящ. Обяснение можем да получим със санскр. kudayati – горя, изгарям, стблг. кадити – кадя, димя, първоначално горя, изгарям, паля.
Друго възможно значение е светъл, светлокос, имащ кафяво-червеникава коса. В такъв случай обяснение можем да получим със сродната на санскр. kudayati и на стблг. кадити санскр. дума kadru – червеникаво-кафяв, жълто-кафяв. Тя от своя страна е сродна на стблг. кедръ – кедрово дърво, за която се твърди, че идва от гр. κέδρος – кедър, кедрово дърво, без обаче да се обясни, че гр. κέδρος няма обяснение на гръцки обявена е за предгръцка (Beekes, I, 2010, c.663), т.е. принадлежаща на речта на нашите деди траките и пеласгите.
В миналото възниква заблудата, че Кадъм е прадставител на народите на Ориента, защото както Херодот, така и други автори като Аполодор, Нон, не знаят абсолютно нищо за похода на Морските народи и ролята им в историята на Египет и Левант – родината на финикийците. На старите летописци е известно, че пеласгите са обитавали Гърция и Крит, Апенинския п-в и западна Мала Азия, но не знаят за войната с египтяните, случила се около 800 г. преди времето на Херодот. Бащата на историята е добре осведомен относно това, че мизите са обитават западна Мала Азия, знае за походът им заедно с тевкрите до Тесалия, но не ги свързва изобщо с обитаващите Либия максии, които още помнят родните си земи край Троада, Мизия.
По време на Античността никой не е подозирал за огромното влияние, което редица балкански народи оказват на населението на Ориента. Никой не е смеел да помисли, че считаните за варвари пеласги и тевкри са важен етнически елемент не само на филистимците, но и на финикийците.
https://ateabooks.com/…/7045-nerazkazanata-istoriya-na…
