Отворено писмо до Дубай и ЮАР
Значииии, да ти обадя, Брат, тука едни много страдат за тебе. Респективно – за вас.
Викат – ауууу, времето на „мутрите“ се завръщало. Нема как, си викам аз, и веднага звъня на Васко Петев, щото ние по „мутрите“ сме чат.
Чат ли си, викам на Васко, „мутрите“ се връщали?! А Васко, понеже е пич – к’ви „мутри“, ма, сестро, въртиш, въртиш, и все стигаш до село Труд.
Брех, мама му стара, се чеша аз по рошавата главица, пак не случихме и на „мутри“, а все селяндури, Брат!
Иначе ги гледаш – намазани, натокани, изучени, уж, де, все „евро атлантически“ джендър бир парче карабатак, все доценти, доктори, хабилитирани лица, все преподаватели – то у нас от толкоз преподаватели затуй нивото е „вземи тоз „Ерген“, щото съм инфлуенцърка“ – а то, брат, Селяндур до Селяндура!
Уфффф, и нито една „мутра“. За сой.
Значииии, тъй кат стане, значииии… ми става кофти.
„Мутренски“ времена се завръщали… Абе, ей, вий бандит жив виждали ли сте, бе, селяндури? Ама истински бандит! – не некъв мелез между бопаджийски назначен „бандит“ и менте „спец“ „вътрешен човек“…
Бандит, че да дрънка, виждали ли сте?!
Май не сте. Щото сте селяндури. И всичките де откъде завърнати в така наречения „елит“, па и политически, търчите овъртолени всичките – през глава все към … село Труд. Като почнеш от президента, дето докато шляпа към Байдън в Полша можеше да му вземе сливи от хотела в село Труд, истински сливи, не от другите, метафоричните, де, като минеш натататък към целия спектър на полит. дъгата, и стигнеш до всеки мижав така наречен „бизнесмен“, и до всяко мишковидно ченге, дето се пише директор – все … село Труд.
На тоя селскотрудов фон, направо си мечтая наистина да се върнат „мутренските“ времена. Не точно „мутренските“, щото това „мутренските“ го измислиха като определение пък едни кифли – журналяйки, дето хабер нямаха ни от бандити, нито от тогавашните Мъже на честта, а бяха опипали само мускула на някой треторазряден крадец на коли, който ги беше закарал на … Аладжа манастир.
Щото аман от селяндури, аман!
Измекяри селяндури.
Като ще е … село Труд, айде холан – да идват „мутрите“. Поне с Мъже ще си имаме работа, а не със „селска чест“ не от Маскани.
Щото с „мутрата“ винаги ще се разбереш, със селяндура – никога.
Щото с „мутрата“ винаги има И чест, със селяндура – никога.
Щото с „мутрата“ винаги има сърце, със селяндура – никога.
Държава вече без никакви мъже. Само селяндур измекяр до селяндура. Измекяр.
Васко вика: тя мамата си трака…
Аз му викам: кво си говориш, направо шитня.
Та, Брат, нещо им е домъчняло за вас.
То като не идвате вие, май ние ще дойдем при вас.
Ама пазете територията там, че да не дойде първо и при вас село Труд, че като цопне с джапанките от 1000 евро в басейна, ще развали класата.
Веселина Томова
Afera.bg
