На море преди 100 години

Дамите са с ризи до коленете, стражар ги пази от кавалерите

В "Евксиноград" са разпускали морна снага най-първите люде на майка България

Морските бани са ново явление в битието на българина. От прастари времена нашенецът се топи в минералните извори, с които изобилства земята ни. Пришълците подражават. Заради целебната течност император Константин Велики възкликва: "Сердика е моят Рим!"

През XVII столетие османският пътешественик Евлия Челеби хроникира, че в София има турска, гръко-латинска, еврейска, циганска и баня на бедните. Той разказва чудеса за лечебните свойства на минералната вода. Лекувала краста, дезинтерия, сърцебиене, треска и какво ли не още. Може да се отървеш дори от проказа, добавя Челеби.

Черноморската вода също е лековита

Помага при неврози, високо кръвно, бронхит и кожни заболявания. През знойния август на 1880 г. княз Александър Батенберг пристига във Варна. Настанен е на морския бряг в гръцкия манастир "Св. Димитър". Батенберг, който страда от невроза, прави няколко бани и усеща внезапно облекчение.

Княжеската канцелария започва преговори с гръцката община за закупуване на светата обител. Варненският общински съвет пък се заема да намери място за съседен "палат". Най-сетне Министерският съвет узаконява тази точка на родината за лятна резиденция на държавния глава.

На 15 август 1882 г. тържествено е положен основният камък на двореца "Сандрово". Сандро викали свойски на княз Александър. Това е днешният "Евксиноград", в който са разпускали морна снага най-първите люде на майка България. През капитализма, социализма и новоизлюпената демокрация.

Най-целомъдрен бил Бургаският плаж

В началото на XX век там е въведена драконовска наредба. Дамите задължително да са с ризи до коленете, тараби ги разделяли от кавалерите. Стражар се потял в униформа под знойното слънце и бдял да няма нарушения по "границата на морала". Ако смелчага хвърлил похотлив поглед, надувал свирка, а понякога и пищов вадел!

"Когато нашето поколение ходеше на морето, това вече го нямаше - пише в спомените си софиянката Милка Чаушева. - Къпането беше смесено между мъже и жени. Беше времето на чарлстона, който лудо се играеше в Морското казино във Варна."

Времето на чарлстона е средата на 20-те години. "Най-кръшно се кълчеше едно циганче, викаха му Зина. Ръкопляскаха му като на Жозефина Бекер, нали и двете са черни", сравнява ги Милка.

Цар Борис III на Златни пясъци

Узун кум, сегашните Златни пясъци. Цар Борис III позира в средата на своята свита.

Старото име на тази плажна ивица е Узун кум, в превод Дългият пясък. На 13 юли 1922 г. тук гостува Борис III. Царят и още четирима мъже от неговата свита позират пред окото на обектива.

Последният вдясно е адютантът Коста Скутунов. В мемоарите си дворцовият офицер разказва за първите години от царуването на Борис:

"Той просто вегетираше под опекунството на министър-председателя Александър Стамболийски, който чувстваше, че амбицията му е удовлетворена, защото беше почти пълен господар на страната, макар че беше почнал да се убеждава, че между демагогията и управлението има голяма разлика."

Селският водач не летува на пустинния Узун кум. Събира бронзов загар в луксозния "Евксиноград". С любовницата Пенка, която поетично нарича Татяна. За да не прегори,

Пенка маже гърба на Стамболийски

с французки помади. Телохранител ги пази, дори когато се плацикат в морето. Майстор фотограф съхранява за поколенията тази шекспирова романтика.

Морска баня в "Евксиноград". Александър Стамболийски държи ръката на любовницата Пенка, другият мъж е телохранител.

"Той е имал репутация на "женкар" - сочи проф. Джон Бел. - Съпругата му Милена била с няколко години по-възрастна от него и след като през 1902 и 1904 година ражда децата си, привлекателността й намалява."

"Аз те обичам, обичам те прелестна и мила моя Татяна, както никой друг не съм досега обичал - изповяда се Стамболийски. - За пръв път в живота си, след толкова годишна бурна непрекъсната обществена дейност, аз се влюбвам с всички фибри на сърцето си и не се поколебавам да ти заявя това високо и категорично, както ти искаш в последното си до мен писмо."
Към този шедьовър на епистоларната литература е приложена мидена черупка от плажа в "Евксиноград"

Автор: Росен Тахов

trud.bg