Коя беше Елизабет II?
Военнопрестъпник.
Нима забравихте с чия благословия (с благословията на монарха на Британската империя - тогава бащата на същия този военнопрестъпник) са се случили бомбардировките над България през 1943-1944 г., по времето на Втората световна война?
Забравихте ли безсмислената война за Фолклендските острови срещу Аржентина през 1982 г.?
Забравихте ли Афганистан?
Забравихте ли Ирак през 2003 г.?
А Либия през 2011 г.?
А интервенциите в Сирия и подкрепата за гражданската война в Йемен?
А продължаващото подкрепяне на мероприятията в Украйна?
Скърбите за един военнопрестъпник.
Наричате я „велика”.
Тя, със своята благословия, разруши много държави.
Ограби територии.
Разби десетки, ако не и стотици, милиони съдби.
С бомбите на авиацията си, същата тази империя нанесе поражения на България за над 24 милиарда лева през Втората световна война.
Отне хиляди български животи. Остави още стотици хиляди без домове.
Повтаряте в хор колко е велика една жена, която през живота си нищо не е работила и с нищо не е допринесла за благосъстоянието на обществото си.
Та тя уби дори снаха си.
Папагалствате славословия за една убийца, която източваше територии и живееше на гърба и страданието на много други народи.
Всички аристократи са същите паразити. Следващите ще са същите – паразити без нищо свършено в полза на обществото.
Само стадото има нужда някой човек да го води и да блее по величието му.
Което често отсъства.
Атакувате Путин и Кремъл, но не виждате Бъкингам.
Няма добри сред тях.
Те искат и сред нас да не останат добри.
Роненето на сълзи и късането на дрехи за един убиец, без дори един работен ден в живота си, е върхът на самоунижението, което Главното течение (т.нар. „мейнстрийм”) може да предложи.
И стадото се самоунижи.
Оттук-нататък, като се затъжите за Елизабет II, си спомнете и за нашите баби и дядовци, които са се крили от англо-американските бомби.
Същата тази империя, за която днес прекъсват новинарските емисии в целия свят, сякаш Лондон е метрополията, а всички останали - колонии.
Спомнете си и за децата на Афганистан, Ирак, Йемен, Либия, Сирия, Източна Украйна и т.н.
Съвестта често ръчка и не е удобна, но няма отърване от нея.
P.S. Бонусът от 1933 г. е потвърдена снимка.
Един унгарски евреин също си направи кариерата, сътрудничейки си с нацистите.
Николай Драганов