Стотици български светци са признати за такива от Светия синод на БПЦ. Някои от тях посвещават живота си на България и са добре известни.
Оказва се обаче, че българските мъченици, които са обявени за такива официално от църквата, тъй като са избити заради вярата си, са много повече, но имената на малко от тях са известни. Такива например са Злата Мъгленска или Баташките мъченици – колективна святост, призната от БПЦ едва на 4 април 2011 г.
Много малко се знае и говори за над 1000 други мъченици. Имената им се пазят в сърцата на българите и се споменава за тях като за светци, макар Светият синод на БПЦ да не ги е признал за такива. На първо място е Васил Левски. Редом до него се нареждат Петър Дънов, Дядо Влайчо, Ванга, Преподобна Стойна от Златолист, както и още стотици имена, на които хората открито или скрито се доверяват и възхищават.
БПЦ редовно изтъква канонични основания за отказа си да бъдат обявени за такива, признавайки, че с времето правилата се променят. Прието е канонизацията да става поне 50 години след кончината на светеца. Вземат се предвид и други белези като нетленност на мощите, благоухание, мироизтичане, които не се считат за задължителни.
За личности като Левски или Петър Дънов могат да се открият редица съответствия и несъответствия с посочените изисквания. През последните години периодично някое сдружение иска Левски, Ванга или Дънов да бъдат обявени за светци.
През 1996 г. Комисията по канонизация към алтернативния синод канонизира Левски. Актът обаче не е признат от владиците в Светия синод и на 21.07.2004 г., официалният синод анулира канонизацията.
Възраженията на БПЦ Левски да бъде обявен за светец са свързани основно с факта на отказа на Дякона от монашеска дейност и убийството на момче в Ловеч, за което Апостола дълбоко съжалява.
Петър Дънов, който е създател на Бялото братство пък е отлъчен от църквата още през първите десетилетия на ХХ век. Синодът всячески се стреми да докаже идейната несъвместимост между проповедите му и тези на свещениците в храмовете. Проблемът идва от отрицанието, което Дънов прави на църковната институция, а не на учението на Исус Христос.
Църквата отрича идеи като прераждане и закон за причина и следствие – карма, проповядвани от Дънов.
Както Петър Дънов, така и Ванга, са обявени от БПЦ за лъжепророци и пратеници на дявола. Никой Божий пророк не е дръзвал да прави опити да вика духове на покойници, което е чиста проба магьосничество, а Ванга редовно вършела това през целия си живот, се казва в становище на църквата.
Източник: Уикенд
Не е посочен автор на този материал,
преди 1 година
но в главата му е каша. Първо, защото поставя в един ред Левски, Дънов и баба Ванга. Второ, защото думата "светци" се употребява фриволно. В Православната църква има ясни критерии за канонизация (и слава Богу, защото в Римокатолическата църква вече станаха доста разити критериите за беатификация напрмер). Трето, не става ясно защо хора, които са спечелили доверието на мнозина по различни причини, се очаква да бъдат "канонизирани" от Църквата. Възгледите на Дънов са синкретични и проблемът е не само в това, че "отрича Църквата", а че учението му е по принцип несъгласуемо с Христовото учение. Лечителските практики (успешни или не) не са повод за канонизация. И т. н.
Коментирай