Има ли проблеми в българското Хореографско училище? След като OFFNews даде гласност на притесненията на родители и учители за обучението по български танци там, а от учебното заведение отрекоха да има проблеми, легендата в българската художествена гимнастика Нешка Робева - която е негова възпитаничка, черпила знания от именитите преподаватели Иван Тодоров-Попето и Кирил Харалампиев - също реши да вземе отношение към случващото се там чрез интервю за OFFNews. В разговора ни тя не пропуска и въпроса за критиките на доказани хореографи към създателя на частния фолклорен ансамбъл "Чинари", който е и ръководител на методическото обединение "Български танци" в Националното училище за танцово изкуство (НУТИ) Асен Павлов. Тя разказва и как ученици танцуват кючеци по масите в нощните заведения.
- Госпожо Робева, имате ли наблюдения около случващото се в НУТИ?
- Имам частична информация и за съжаление това, което се случва там, се случва и в много други училища. Държавното финансиране не е достатъчно, перспективите за работа и реализация – също, затова се приемат всички, без оглед на това имат или нямат данни за това училище. Поради ниските заплати голяма част от преподавателите превръщат учебното заведение в добра възможност да правят частен бизнес. Искам да кажа, че често ангажират децата във формации, които ръководят и ги използват. Това си е чиста проба конфликт на интереси…
- Познавате ли Асен Павлов?
- Бегло. Познавам неговата работа, за съжаление, не зная какви кадри изгражда в момента. Не е добре, ако той припокрива частния си бизнес с това, което преподава в училището и използва часовете, в които трябва да обучава учениците си на автентичен фолклор, за да ги подготвя за забавни програми или участия в различни заведения.
Преди години станах свидетел на нещо, което и сега ме кара да се изчервявам. В България пристигна високопоставен японски бизнесмен, изключително културен и начетен човек. Извън работата си, той беше и председател на Японската федерация по гимнастика. Пожела за награда на спортистите, които водеше, да им покаже красотата на българския фолклор. Започнах веднага да разпитвам къде е подходящо. Препоръчаха ми едно заведение. Заведох ги там и изпитах най-големия ужас. В кръчмарската програма танцуваха точно ученици на Асен Павлов. Навлязоха в запушения салон, развявайки българския трикольор - невъзможно, в която и да е друга държава, която уважава себе си и символите, които я представят. Това е трикольр. Под него са умирали хора... Последваха танци, които имаха много малко общо с фолклора, но евтинджийските костюми, усилваха и срама ми и усещането за безвкусица. Започнаха танците и едно вдигане на крака а ла „Кан-кан“, точно срещу маси, на които са насядали гостите и вечеряха. Чудех се накъде да погледна. Но финалът беше потресаващ. Момичетата се качваха на масите по сутиенчета и някакви шалварки, в които на гостите им бе обяснено, че трябва да пъхнат банкноти... Аз обичам ориенталските танци, но това бе по-просташко от най-просташката чалга. След подобна „българска фолклорна“ програма, трябваше да се извинявам и да обяснявам, че това не са танците на моя народ... Г-н Фтаги кимаше разбиращо и с истинско съчувствие. Това трябва да бъде абсолютно забранено. Фолклор, атракция... Добре, ама да качваш ученици по масите? Как става това? Да се кълчат и да подканят публиката, като в някакъв вертеп, със знаци да им пъхат пари в гащите. Много неща има тук, но ако Министерството на културата работи като хората, ако има мисъл в Министерския съвет, трябва да се мисли за бъдещето на младите хора.
(Проверка на OFFNews показа, че историята на легендарната треньорка не е единичен случай в участията на ансамбъла на Павлов. Натъкнахме се на снимки и кадри на ученици от Хореографското, които танцуват върху масите, а музикалният фон определено не е народна музика. Самият Павлов по-рано в интервю за OFFNews.bg не отрече за това, но подчерта, че не е имало случаи на принуждаване.)
- Един от проблемите в НУТИ е спорното назначаване на преподавателите. Павлов твърди, че има събеседване с кандидатите, на което присъстват и други хореографи и след това се провежда беседа, в която се решава дали някой ще бъде назначен. Правилен ли е такъв начин на подбор?
- В какъв смисъл "събеседване"? Това не мога да го разбера. Когато се избира учител, той трябва да владее методиката на преподаване. Какво да работи, какво да изисква, какво да преподава. А в НУТИ трябва и да показват в много случаи. Това е важно, така че задължителният изпит е свързан, освен с познанията на кандидата за българския фолклорен танц и музика и с методиката на преподаване. Изпитът трябва да бъде писмен, що се отнася до теорията и след това практически.
- Не са споменавали да има практически изпит.
- Как така няма практически? Кандидатът трябва да представи и проведе урок. Това е глупаво, абсурдно. Министерството трябва да бъде запознато с това нещо и да се намеси. Какво значи събеседване?
- Това, което споделиха от Хореографското училище е, че бъдещите учители биват наблюдавани преди това (б.а. начина им на работа в съставите и ансамблите, в които са работили).
- В ансамбъла се преподава едно. Задачата на това училище е съвсем различна. В учебното заведение децата се обучават в българския фолклорен танц. Поставят се основите, градят се танцьори, които максимално добре да представят автентичния фолклор. Докато в ансамблите работят с изградени танцьори и могат да модифицират фолклора, според своите виждания и нужди, т.е. поставен на сцена, фолклорният танц вече добива съвсем различни измерения. Всъщност основата трябва да е такава, че по-късно тези, които ще преподават в различните танцови формации (най-вече клубовете по народни танци), да го правят така, че да запазят стила и усещането за автентичност. И чак след като учениците завършат Хореографското, да могат да се трансформират в други танцувални стилове, както беше при трупата, която водех. Тази година се навършват 20 години от създаването на „Нешанъл-арт“. Взех 10 момчета от училището – прекрасно подготвени. С всяка следваща година нивото спадаше. Последните ученици от НУТИ, които се присъединиха към трупата, не владееха основни движения от Шопската етнографска област. Не ми се иска да споменавам, че някои от тях дори не можеха да разпознаят музикалните размери. Едни объркани знания... Преди години нас ни подготвяха и за танцьори, и за преподаватели. Тогава нямаше висши институти в тази специалност. Обучаваха ни да преподаваме и създаваме тематичен, сюжетен или дивертисментен танц. Аз например, след като завърших, бях разпределена като методистка в Кюстендил. Трябваше да ръководя художествената самодейност и народните танци.
- Споменахте, че по Ваше време са Ви подготвяли и за танцьори, и за преподаватели. Преди около година и половина Борислав Мутафчийски бе назначен в училището. По време на постъпването му в НУТИ, той не е учел във висш институт с хореографска специалност. Редно ли е това?
- Абсурдно е. Би трябвало и законът да не го разрешава. Поне в спорта го направиха така, че ако един треньор няма завършено висше образование, и то точно по въпросната специалност, няма право да бъде треньор в този вид спорт. Ако Хореографското училище му дава този статут... Отново ще дам пример със спорта. Ако човекът е завършил спортното училище, тогава има право да бъде инструктор, тоест той не преподава, той подпомага тренировките, може да бъде нещо като помощник треньор. Тук става дума за нещо, което е дълбоко неправилно. Налага се един и същи стил. Не трябва да е така. За нещастие, не зная какъв е законът. Виждам в спорта как става. Намират се милион вратички. Да речем, че ние сме организация. Избираме своя управителен съвет, избираме и председател. В управителният съвет обаче няма право да фигурират хора, които са на щат към федерацията, защото те зависят от председателя и той, като техен началник, може да налага своето мнение. Това не може да бъде. Ти използваш държавните бази, държавните средства, ти не преподаваш това, което трябва, а си подготвяш частния бизнес под заплахата, че ако някой не направи това, което феодалът иска, той ще бъде уволнен или психически малтретиран.
- Какво е решението? Какво трябва да се направи, за да не се стига до такива ситуации?
- Решението е смяна на ръководството. Сега има конкурс за нов директор. Не знам дали това е достатъчно. По-рано имаше комисия към Министерството на културата. Би трябвало да има комисии, в които да работят фолклористи, хора, които са специалисти и да оценят работата на този учител (б.а. визира Асен Павлов), защото той, доколкото разбирам, е директор на отдела "Български танци". Той ги назначава, той ги уволнява или поне по негово предложение или внушение. След всичките тези промени, след уволнението на някои учители, в прибързаното назначение на други, ниското заплащане, е започнало да се преподава твърде формално. С всяка следваща година нещата стават все по-зле. В този ред на мисли, вече страшно много хора ходят по клубове, защото искат да танцуват. Не знам как обаче могат да преподават хора, когато самите те не са научени. Училището трябва да бъде много строго контролирано, защото то пази родова памет. Танцьорите, които излизат с тази професия, не трябва да са продукт на частни или каквито и да било интереси, освен на българската история и култура.
https://offnews.bg/
