Ние трябва да продължим да живеем. Да посрещнем пролетта с прегръдка, да се галим в лъчите й, да се радваме на игликите, изпъстрили малките градски дворчета, да се усмихваме на хората по улиците... Всичко ще мине, защото кризите са мимолетни тревоги, които всъщност ни обновяват и ни дават урок.
Много важно, че някоя банка ще фалира или корпорация ще изгуби милиони. Животът не се състои от цифри и сметки. Живеенето е постоянно преобразяване, неспирен ренесанс на духа.
Точно срещу терасата, на която сутрин пия кафе, на дървото, което обичам да наблюдавам как се променя в годините, тези дни две свраки решиха да свият гнездо. Гледам ги, миличките пъстри създания, как се суетят, как кършат клонки от съседни дървета и подреждат дома си. Не ми се беше случвало толкова отблизо да съзерцавам действията на птиците. Тези сврачета ми показват колко простичко е всичко на този свят. И колко гениална е неговата нареда, неговата стихия е подредена в един дълбок смисъл - хармония в многообразието, изкуство в простотата, действие, цел в безредието.
Ние ще продължим да живеем. Въпреки вируси и финансови кризи. Научим ли се да се радваме на истинното, да приемаме човешкото като доброверно, да обичаме непознатия, да се усмихваме на пролетта, ние ще живеем. Всичко друго, което ни мори със зависимости, кредити, изкуствено създадени вируси, спекула и страхове, трябва да умре. И ще умре, ако ние не се страхуваме и си спомним кои сме.
Лидия Делирадева
