„Нотр Дам“, Тръмп и голямото пренареждане

Тръмп беше посрещнат като лидер на Свободния свят с кралска осанка, от когото се очакват големи дела в общ интерес

Всъщност съдбата на тази готическа катедрала сякаш винаги е предвещавала и ориста на нашия земен свят

В събота светът стана свидетел на знаменателното достолепие, с което катедралата „Парижката Света Богородица“ засия отново в цялото си великолепие след злощастното опустошение от 2019 г. В неделя падна десетилетният режим на фамилията Асад в Сирия, което освен всички други последствия, означава и значително ограничаване на присъствието на Русия в Близкия Изток и удар по проиранските групировки. Миналата сряда Джеф Безос (Amazon) стана поредният технологичен магнат след Илън Мъск (X, Tesla, SpaceX), Марк Зукърбърг (Meta, Facebook) и Сам Алтман (OpenAI), който остави в миналото своята яростна либерал-прогресистка и анти-Тръмп линия, и в слово пред конференция, организирана от New York Times, изрази оптимизъм и подкрепа за предстоящото управление на 47-я президент на САЩ Доналд Тръмп.

Тази поредица от факти, които свидетелстват за гигантското пренареждане на властовите пропорции в Америка, а оттам - и в глобален мащаб, в посока на доктрината „Тръмп“, може да се продължи поне на няколко страници. Но по-важното е да си дадем сметка, че тектоничното разместване на електоралните пластове, което се случи на изборите на 5 ноември в САЩ, в резултат на което беше анихилирана „коалицията на Обама“ (малцинствата, жените, младите), доминираща американската политика близо две десетилетия, поставя началото не просто на нов политически цикъл, а на нов етап в развитието на Америка.

Историческото завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом, което получи подкрепата на мнозинството американци, включително на малцинствата, жените и младите, връща образа на Америка като „сияйния фар на Свободата“, като символ на успеха и стремежа към щастие. Решителността на Тръмп да извърши дълбоки реформи, да донесе „мир чрез сила“, да сложи край на либерал-прогресисткия екстремизъм, който сее омраза и разделение, и да отприщи отново силата на американската икономика, има галванизиращ ефект не само върху народните маси, а и върху голяма част от американския естаблишмънт.

Но да се върнем в катедралата “Парижката Света Богородица”. Всички погледи в събота на световни лидери, на духовни водачи, на знаменитости, които присъстваха на церемонията, бяха приковани, буквално и преносно, в една личност. В Доналд Тръмп. Всеки търсеше вниманието му и се стремеше да засвидетелства дълбоко уважение. Принц Уилям подскочи от стола бързешком, за да се здрависа с него. Тръмп беше посрещнат като лидер на Свободния свят с кралска осанка, от когото се очакват големи дела в общ интерес. Нямаше нищо случайно и в неговата знакова среща с украинския лидер Володимир Зеленски, организирана от френския президент Франсоа Макрон, за която Тръмп знаково беше сложил златистожълта вратовръзка и син костюм – цветовете на националния флаг на Украйна.

На следващия ден, в неделя, минути след като информационните агенции разпространиха „мълнията“ за падането на Дамаск и бягството на Башар Асад, Доналд Тръмп недвусмислено даде знак с изявление в своята социална мрежа Truth Social, че на пръв поглед случайната верига от събития съвсем не е случайна. Обявявайки края на режима на Асад, Тръмп посочи, че Русия и Иран са отслабени – Русия заради агресията срещу Украйна, а Иран заради успешните операции на Израел - и призова Путин да прекрати огъня и да седне на масата на преговорите. Мир чрез сила.

Винаги е рисковано да се търсят причинно-следствени връзки между исторически събития от различен порядък. Примерно, между съдбата на един храм и съдбините на един народ, на една държава или на света. Но символността е могъщ регулатор на човешкото мислене, поведение и отношение към заобикалящата социална среда, включително и към нейните политически измерения. Какво би било падането на ancien regime в политическите образи на епохата, ако не беше съборена Бастилията? Какво би била мечтата за нов социален ред на свобода и възможности, пленила въображението на поколения емигранти от скована във феодални порядки и религиозни гонения Европа, поели по трудния път към Новия свят, ако не беше иконичният символ на Статуята на Свободата в Залива на Ню Йорк?

Епохалният роман на Виктор Юго „Парижката Света Богородица“, както със сигурност си спомняте, започва с думите на автора (тогава 28-годишен) как е открил при едно свое „претърсване“ в „тъмния ъгъл на една от кулите на църквата, написана от някоя средновековна ръка, поразяваща със злокобния и фатален смисъл, вложен в нея“ думата „ΆΝΑΓΚΗ“ (Ананке), която означава „орис“. Всъщност съдбата на тази готическа катедрала сякаш винаги е предвещавала и ориста на нашия земен свят. Всяка стена, всеки камък на този внушителен архитектурен паметник – по думите на Виктор Юго - е страница от историята. При това не само от историята на Франция. А всеки преломен момент намира своето знаково предвещание в съдбата на „Парижката Света Богородица“.

След продължилия около 107 години градеж (от 1163 г. до 1270 г.), който прочее е станал нарицателен израз във френския за нещо протяжно и трудно (“attendre 107 ans”), тази готическа катедрала няколко века олицетворява социалния ред на Средновековието и на абсолютизма. Радикалното скъсване с този ред и неговата социална структура по време на Френската революция отприщва и екстремизми, сред които кървавите кампании за дехристиянизация. Тогава катедралата e поругана, статуите – обезглавени, разпятията – премахнати. Възцарява се ебертисткият „култ към Разума“, а след него Робеспиер въвежда „култа към Върховното същество“. Олтарът е заменен с „олтар на свободата“, на портите е изсечен надпис „За Философията“, а на 10 ноември 1793 г. в нея се провежда „празник на разума“, в който жени, облечени в бяло и опасани с лента в цветовете на националния трикольор, танцуват в чест на „богинята на свободата“.

Краят на тези драматични години на антихристиянски гонения е ознаменуван отново с историческо събитие в „Парижката Света Богородица“ – императорската интронизация на Наполеон през 1804 г. Голямото възстановяване на катедралата, започнало през 1844 г. под ръководството на знаменития архитект Йожен Виоле льо Дюк, повлияно и от могъщото слово на Виктор Юго, събудило обществената чувствителност към нейната съдба, сякаш възвестява „пролетта на народите“ - общоевропейската демократична революция от 1848 г. С възглас към Небето – Te Deum, е ознаменуван краят на Първата световна война с Компиенското примирие (1918 г.), а с „Магнификат“ - краят на нацистката окупация на Франция (1944 г.).

Да се замислим - какво последва след пожара през 2019 г.? Незапомнена пандемия, локдауни и радикална правителствена намеса, парализирала живота на милиарди и икономиката в глобален мащаб; варварската агресия на Русия срещу суверенна Украйна; поредната кървава ескалация в Близкия Изток; невижданото настъпление на либерал-прогресизма срещу свободата на словото и съвестта, срещу плурализма и религиозните права... Дали сега възстановяването на „Парижката Света Богородица“ ни възвестява нов исторически етап на възстановяване на Свободата и озаптяване на евразийските автокрации? Напълно е възможно. А присъствието на новоизбрания 47-ми президент на САЩ Доналд Тръмп и видимата консолидация на световните демократични лидери и глобални бизнес магнати около него, е свидетелство, че е в ход голямо пренареждане на световната арена в такава посока.

Автор: Доц. д-р Борислав Цеков, Консервативен форум

trud.bg