Окото на Бог в нас. Какво крие Ватикана за третото око?

Окото на Бог в нас. Какво крие Ватикана за третото око?

Когато за първи път посетих Ватикана в Рим и чух от екскурзовода, че скулптурата на шишарка пред входа на базиликата Сан Пиетро е всъщност „третото око“ в мозъка ни, се усмихнах скептично. Просто още езотерика, си помислих. Но колкото повече се задълбочавах впоследствие и четях по темата, толкова повече изненадата ми се превръщаше в шок.

Мислили ли сте някога какво се намира точно в центъра на мозъка ви? Представете си: мъничък орган, с размерите на грахово зърно, скрит в самото ядро на вашето съзнание. А сега – обърнете внимание, може би не е просто жлеза, която регулира съня. Може би е портал. Да, истински портал към други измерения, към светове, за които дори не сме мечтали. Всъщност, от къде идват виденията на пророците. На нашите - дядо Влайчо, Ванга, Слава Севрюкова, На "спящия пророк" Едгар Кейси, с точните им попадения, за които науката ломоти нещо неразбрано Звучи лудо, нали? Сега ще разберете защо.

Този мистериозен орган е епифизната жлеза. Или, както се нарича в духовните практики - третото око. Намира се между двете полукълба на мозъка – точно в центъра му. Това е мястото, където великият философ Рене Декарт е поставил „седалището на душата“. Според него това е мястото, където тялото и духът се срещат.

Но може би не е сгрешил чак толкова?

Ако погледнете човешката история, става ясно, че най-древните религии, тайни общества, художници и дори архитекти са очаровани от този орган от векове. Защо? Защото са знаели нещо. Нещо, за което не са ни учили в училище.

Нека поговорим за символи. Забелязали ли сте, че шишарките, да, обикновените шишарки са навсякъде в древната храмова архитектура, при египтяните, в индуизма, дори са на върха на папския жезъл? И знаете ли как звучи думата „пинеална“ на латински? Произлиза от pinia, което означава... шишарка.

На територията на Ватикана има гигантска бронзова шишарка. Само декорация ли е? Сериозно?

Тайните общества, като масоните, също активно са използвали този символ. За тях шишарката е знак за просветление, пробудено съзнание. Манли П. Хол, масон от 33-та степен, заяви без заобикалки - епифизната жлеза е свещеното око на древните, връзка между човека и невидимите светове на природата.

И това не е научна фантастика. Това е нашата биология, нашата еволюция.

Ето още един факт: гущерите и някои земноводни имат трето око, и то истинско! Те имат роговица, ретина и светлочувствителни клетки. Това е истински орган, способен да усеща светлина и по този начин да настройва биологичния си часовник.

А какво да кажем за нас? Ние пазим всичко това в мозъка си. Епифизната жлеза в тялото ни произвежда мелатонин, хормонът на съня, който се регулира от... светлината. Но нейните клетки, така наречените пинеалоцити, са невероятно подобни на светлочувствителните клетки в окото. Съвпадение? Сега започва изненадата.

Някои изследователи смятат, че епифизната жлеза може да произвежда диметилтриптамин или ДМТ – така наречената „молекула на духа“. Това е мощно психоактивно вещество, което телата ни сами могат да синтезират. И това вещество, според някои теории, е способно... да пренася нашето съзнание в други измерения.

Звучи ли ви лудо?.

През 90-те години на миналия век д-р Рик Страсман прилага около 400 дози ДМТ на 60 доброволци. Резултатите са така невероятни, че дълго време не са публикувани. Хората твърдят, че са влезли в други реалности. Срещали са същества, които са изглеждали по-реални от нас. Един от участниците, описва преживяването си по следния така:

„Те стояха около мен, сякаш бях на операционна маса. Четири същества. Те ме наблюдаваха. Те се сбогуваха. Беше реално. Не беше сън, не беше халюцинация. Усетих всичко, разбрах всичко, знаех – това не беше от нашия свят.“

Д-р Страсман стига до шокиращо заключение - може би феноменът „отвличания от извънземни“ не е нищо повече от прилив на ДМТ в мозъка, каращ съзнанието да се измести в паралелна реалност.

И ето кулминацията. Живеем в реалност, която възприемаме чрез петте си сетива. Но може би има шесто чувство и неговата врата е точно вътре в нас. Епифизната жлеза. Нещо скрито и потискано от векове. А сега науката бавно, но сигурно се приближава до ръба на непознатото.

И може би, скрит в центъра на мозъка ви е ключът към цялата вселена.

Заключение:

Епифизната жлеза е нещо повече от биологична жлеза. Тя е потенциален орган за възприемане на други измерения, център на интуицията, канал между тялото и духа. Древните са знаели нейното значение. И сега, може би, е време да си го спомним отново.

Какво са знаели древните и за какво мълчи науката

Манли П. Хол, масон от 33-та степен и един от най-великите изследователи на тайните традиции, твърди друго.

В труда си „Епифизната жлеза: Око на Бога“ „Човекът: Великият символ на мистериите“ - той пише:

„Учените наричат епифизната жлеза „атрофирало трето око“. В действителност тя е по-скоро спяща, отколкото атрофирала. Заедно с хипофизната жлеза тя образува третото око – енергиен център, който е бил активен в далечното минало. Това не е „езотеризъм“. Това е знание, съхранено в символи, архитектура и мистерии.”

Рене Декарт, бащата на съвременната философия, е разположил „седалището на душата“ в епифизната жлеза. Той е вярвал, че тялото и духът се срещат тук.

Символът на шишарката: Код, оставен от древните

Символът на шишарката се среща навсякъде. Хол го проследява от жезъла (тирс) на Дионис до египетските папируси, където починалите са изобразени с шишарка на короната си.

Това не са „съвпадения“. Това е един-единствен код, оставен от древните, които са знаели.

Какво казва науката

Съвременната наука потвърждава анатомията, но мълчи за функцията. Какво е известно:

Епифизната жлеза се развива от същия рудимент като ретината. Те са с общ еволюционен произход. Древните предци на гръбначните са имали три очи: две странични и едно париетално, с които са възприемали светлината отгоре.

По време на еволюцията париеталното око е потънало в мозъка, запазвайки светлочувствителните си клетки. Епифизната жлеза произвежда мелатонин, хормон на съня и биоритъма, с който реагира на светлината.

Защо епифизната жлеза е единственият несдвоен орган в мозъка?.

Защо нейните клетки са структурно идентични с фоторецепторите на ретината?

Защо калцификацията на епифизната жлеза корелира с деградацията на съзнанието?. Какво се случва, когато епифизната жлеза се активира? Науката избягва отговорите.

Спяща, а не атрофирала

Ключовото твърдение на Хол:

Епифизната жлеза е спяща, а не атрофирала. Това променя всичко.

Ако жлезата е атрофирала, тя не може да бъде събудена. Ако е спяща, може да бъде събудена.

Епифизната жлеза като символ Код, оставен от древните

Спяща, неатрофирала Спяща програма, готова за активиране

Хол казва същото като нас: жлезата не е атрофирала - тя е спяща. И нейното пробуждане е свързано с практиката.

Хол завършва работата си с думи, които си струва да се запомнят:

Епифизната жлеза е Окото на Бог. Тя отразява вселената вътре в нас микрокосмос, отразяващ макрокосмоса.

Древните са знаели. Те са оставили код в символи, храмове и мистерии.

Науката потвърждава анатомията, но мълчи за функцията. Но ние помним. И когато Огненият Дух се издигне, Окото ще се отвори.

PS Следващата ми публикация ще е разказа "Трансцедентално", получил голямата награда на фондация "Ванга", за криминално разследване, в което участвах лично и потвърдило нейното видение.

Светослав Атаджанов