В България понятието ОРЕНДА е известно не само на специалистите - историци, културолози, антрополози - а ( и даже в по-голяма степен) на ентусиастите, влюбени в историята, които в последните десетилетия са всъщност моторът на историческото познание. Думата "ОРЕНДА" е позната дори на българския прогимназист ( поне така беше по мое време), защото е свързана с урока за великата победа на нашия владетел Крум над византийския император Никифор, чието име - по ирония на съдбата - означава "победоносец.
"Свидетелството за грандиозната наздравица, която Крум вдига с обкования в сребро череп на побъркания садист, обрекъл на мъченическа смърт младенците в Плиска, които овършава с желязна диканя и заповядал да се дере жив добитъка на българите, е запечатана в българското съзнание като вечен пример за участта, която ще застигне всеки враг, нахлул в Отечеството.Този незабравим епизод, който днес платените подлоги на българомразеца Дьорд Шорош, използват, за да обвинят в дивашка свирепост нашия народ и неговия владетел, един от най- великите царе на Европа, е всъщност пример за човешка и държавническна справедливост - КАТО НЕ ЩЕШ МИРА,НА ТИ СЕКИРА - и вероятно последната засвидетелствана ОТКРИТА демонстрация на древната концепция за ОРЕНДА в междудържавните отношения.
Тук няма да тълкувам доколко тази концепция противоречи на Христовото учение. Християнските владетели, съвременници на Крум Страшни, със сигурност са били по-жестоки и по-подли от него, а фалшивата им вяра едва ли им е вдъхвала по-хуманно от неговото, на езичника, поведение. Целта ми е да изтъкна още няколко смислови детайла на понятието ОРЕНДА и да разгледам разпространението на свързаните с него думи в италианската реч
Фините енергии, торсионните полета и различните нива на вибрациите, променящи материята,едва напоследък бяха разкрити от съвременната наука. Явно, висшите касти на древните общества са били осведомени в тънкости за тези явления. Поглъщането на енергията на поразения смъртен враг за древните воини е бил не само начин да увеличат своята, попивайки силата на убития, но и да не му позволят никога повече да възкръсне, да се прероди, да се превъплъти или да продължи да вреди от трансцедента. Това е пълно унищожение, анихилиране на противника.
Този акт, върховен за победителя и ужасяващ за падналия враг, е създал един специфичен глагол в латинския език (наследник на тракийския) - HORREO - благоговея и се ужасявам, дума с двуяк смисъл, която после е родила еднозначното НОRROR - "ужас", възприето в множество европейски езици. Само в италианския обаче това слово има развита коренова система, а не е единично понятие както във Франция, Германия, Англия и пр.
Италианското слово, което ме подсети за "ОРЕНДА" е неин омоним и е смислово идентично - това е прилагателното "ORRENDO", "ORRENDA" - ужасен, ужасна, като в архаичната реч то е имало отчетлив отенък на благоговение и почит. Старинните италиански думи "orranza, orrare, orrato" - почит, почитам, почитаем - са свидетелство за това.
Такъв е смисълът и на остарелия термин "orrevole", обръщение към старши по ранг и към благородник.Тези старинни понятия са заменени по-късно с познатите onorare и onorevole (почит и почитаем). В поетичния италиански е съхранен и многозначителният израз ORRIDITA DEI LUOGHI - свещен дух на дадено място.
Никой италианец,освен неколцина учени, не е чувал словото ОРЕНДА. Но това не променя факта ,че българският и италианският език са два скачени съда, както са свързани и нашите вени, в които тече една и съща кръв.
Милена Върбанова
