Селището първоначално носило унгарското име Болгартелеп, основано е през 1844 г. от българи от Стар Бишнов
Някога населено от българи, унгарци и немци, днес Колония Българска в западната част на Румъния е почти обезлюдено село, превърнало се в своеобразен материален архив на постепенното изчезване на българската общност в Банат.
Разположено край тройната граница между Румъния, Унгария и Сърбия, селището, известно първоначално с унгарското име Болгартелеп, е основано през 1844 г. от българи от Стар Бишнов, днешното Дудещи Веки. В продължение на повече от век то се развива като многоетническа общност, но последователните политически, икономически и демографски сътресения през XX век постепенно довеждат до неговия упадък.
Днес към някогашното село води черен път през слънчогледови ниви. Надгробни плочи с български, унгарски и германски имена свидетелстват за общностния живот, който вече е останал в миналото. Сред тревата личат останки от основите на къщи, а все още запазените електрически стълбове очертават някогашната мрежа от улици. В центъра на запустялото селище продължава да се извисява неоготическата църква.
За Станка Велчов, която е прекарала детството си в Колония Българска, днешният пейзаж представлява драматичен контраст със спомена за селото от 60-те и началото на 70-те години. „Това село беше толкова красиво, толкова жизнено!“, спомня си тя. По думите ѝ жителите са живеели като едно голямо семейство и между различните общности е съществувало взаимно разбирателство.
Историята на Колония Българска е част от по-широкия процес на демографско свиване на българите в Банат. Те са потомци на павликяни от Анатолия, приели католицизма през XVII век. След неуспешното въстание срещу Османската империя през 1688 г. част от тях се установяват във Влашка Олтения, а през 1738 г. продължават преселението си към австрийския Банат.
Там императрица Мария Терезия предоставя на българите две по-стари селища — Стар Бишнов и Терезиополис, днешна Винга. От тези центрове постепенно се разпространяват нови български селища.
Банатските българи съхраняват особен вариант на българския език, характеризиращ се с архаични езикови особености, и използват латиница. По данни от румънското преброяване през 2021 г. в страната са регистрирани под 6000 българи, докато през 1992 г. те са били над 10 000.
Колония Българска е основана през 1844 г. Според изследователя Пери Телбис сред възможните причини за създаването на селището е стремежът на Виена да развива тютюнопроизводството в район, в който българите вече имат опит в тази дейност. Друга възможна причина са наследствените традиции, при които предимство е имал най-големият син, което е насърчавало останалите членове на семейството да създават самостоятелни домакинства.
В края на XIX век към българите се присъединяват унгарци и немци. През междувоенния период, вече в пределите на Румъния, Колония Българска има близо 1000 жители. Населението е разпределено приблизително поравно между трите основни общности.
Тази многоетническа хармония е прекъсната след идването на комунистите на власт. През 1945 г. няколко немски семейства са депортирани в Сибир.
През 1964 г. Колония Българска е включена в общината Бешенова Веки, преименувана впоследствие на Дудещи Веки. Жителите работят в колхоза или в индустриалните предприятия на Сънниколау Маре, където функционират фабрики за чорапи и за производство на текстилни влакна от коноп.
Решаващ удар върху живота на селото нанася прекратяването на автобусната връзка със Сънниколау Маре. През 1983 г. старият автобус с метални пружинни окачвания е заменен с по-комфортен модел с пневматично окачване, който обаче не може да преминава по разбития път между Колония Българска и асфалтираното трасе към Дудещи Веки и Чеглевич.
Прекъсването на транспортната връзка ускорява преселването на населението. Унгарците се насочват към Чеглевич, българите към Дудещи Веки, а немците към Сънниколау Маре. Училището затваря, а революцията от 1989 г., довела до края на комунистическия режим и отварянето на границите, допълнително ускорява процеса.
От около 100 жители в края на комунистическия период населението на Колония Българска намалява до едва 34 души през 2002 г. Последният жител, Йон Василчин, умира през 2016 г.
Днес селото не е напълно необитаемо. Константин Хънса, известен на местните жители като Тика, притежава бившия магазин за хранителни стоки и живее там със семейството си. Той отглежда стадо овце, които свободно пасат сред останките от някогашното селище. Разполага с електричество и топла вода и по думите му се чувства добре в това необичайно място.
Община Дудещи Веки обаче не възнамерява да поеме ангажимент за възстановяването на Колония Българска.
„Просто не можем да си го позволим. Приоритетите ни се определят от финансовите ни възможности“, заявява кметът Боно Кукалан. Той посочва като основни задачи за общината изграждането и поддръжката на водоснабдителната и канализационната мрежа, както и пътната инфраструктура. По думите му общината вече е инвестирала в пречиствателна станция и през тази година е открила център за сортиране на отпадъци. Въпреки това кметът заявява готовност да подкрепи евентуална частна инициатива за бъдещето на някогашното село.
Споменът за Колония Българска продължава да привлича бившите ѝ жители и техните наследници. Всяка година на 18 октомври, в деня на честванията на свети Лука, около 1000 души се събират в местната църква, която се отваря специално за празника.
Тези срещи са сред малкото останали живи връзки между съвременната българска общност в Банат и едно селище, чиято физическа среда постепенно изчезва. Край някогашната чешма Тика товари бъчви с вода в конска каруца, докато стадото му се разпръсва сред широките пространства със стърнища. Така в днешна Колония Българска продължават да съжителстват останките от една изчезнала общност и единственият всекидневен живот, който все още се завръща там. I БГНЕС
--------------
Анализът е публикуван в „Балкански курир“
