Първите християни в Европа са македонските българи

https://svobodnoslovo.eu/lyubopitno/parvite-hristiyani-v-evropa-sa-makedonskite-balgari/135706 SvobodnoSlovo.eu
Първите християни в Европа са македонските българи

Макар и да звучи така, това не е нещо сензационно. Просто е време ние българите да осъзнаем и разберем нашето минало и нашата истинска история, за да може по-добре да работим и да се справяме в бъдеще и с всичко онова, които предстои. А възможно е, вече осъзнати и трудолюбиви, да дадем добър пример и на други народи.

Определението „македонски българи” в случая принадлежи на нашият голям родолюбец и учен Георги Сава Раковски. В книгата си „Ключ болгарского язика”, написана през 1865 година и издадена в град Одеса петнадесет години по-късно той казва, че „македонските българи са се кръстили по-напред от гърците (елините) и са съставили в Солун първая църква Христова, после Ерусалимская”. По-нататък, той казва и това, че „тя черква е служила образ на другите и тя е разпространила християнството не само по цяла Македония, но и по Ахаия ( Гърция ).” 

Действително, в днешните български, гръцки, македонски земи, а изобщо и по целите Балкани и отвъд тях, може да се проследи първоначалната апостолска и църковна дейност още от времето на първите Христови ученици, живите свидетели на Неговата кръстна смърт и Неговото възкресение. През нашите земи, покрай бреговете на Черно море, преминава апостол Андрей по време на мисията си към земите на скитите, в днешна Южна Украйна. Свети Амплий е известен като служител на апостол Андрей и пръв епископ на град Варна, тогавашният Одесос. Свети Ерм е също един от първите седемдесет Христови ученици и става пръв епископ в град Филипопол, днешен Пловдив.

От друга страна, самият апостол Павел със свои сподвижници, именно в римската провинция Македония основава лично първите християнски общности. Това се случва по време на така нареченото второ негово пътешествие, като първото е ограничено в Светите земи и земите на Мала Азия. Нашият велик учен и революционер Георги Раковски, обръща внимание на много интересен момент от Новия завет, глава „Деяние на светите апостоли”. По време на втората си обиколка апостол Павел, заедно с помощника си Сила, тръгва от Сирия и Киликия, преминава през Кападокия и Лакаония в Мала Азия, където към тях се присъединява и още един Христов ученик Тимотей. Тримата стигат до областта Мизия, около днешния град Бурса. Оттам те преминават и в областта Троада, където се намира древният град Троя. Тук апостол Павел имал видение „че някой си мъж македонянин го звал да иде в Македония да ги спаси”,  казва Георги Раковски. Да изясним, че по това време има две области Мизия, една на юг от Дунав, на територията на днешна България и една в Мала Азия, днес част от територията на Република Турция.

Ето и точният цитат по въпроса от глава „Деяния на светите апостоли”: „И като отминаха Мисия (Мизия), слязоха в Троада. През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни! След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието” (Деяния на светите апостоли 16:8-10).

Първите апостоли проповядвали първоначално Евангелието сред юдейските общности, каквито имало из търговските градове по цялото Средиземноморие. Когато обаче те се разширили кръгът на своята дейност, започнали да проповядват и сред други племена и народи или така наречените езичници. Някои от тези племена и народи по-лесно възприемали словото Божие и вестта за възкресението на Иисус Христос. Други обаче трудно приемали това учение и тази вяра. Сред самите юдей впрочем съществували две групи. Садукеите казвали, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух, а фарисеите признавали и едното и другото (Деяния на светите апостоли 23:8). Така наречените елини (гърци) също били колебливи в това отношение. По време на проповедта на апостол Павел в Атина, сред ареопага, първоначално атиняни слушали с интерес, защото по принцип жителите на този град обичали да говорят и слушат нещо ново (Деяния на светите апостоли 17:21). Но когато апостол Павел започнал да разказва за възкресението на мъртви едни се присмяли, а други казали: „Друг път щем те послуша за това” (Деяния на светите апостоли 17:22-32). Така към апостол Павел тук се присъединили и повярвали Дионисий Ареопагит, една жена на име Дамара и други с тях. След това Павел отива в град Коринт, където въпреки че преседява година и половина също няма голям успех в мисията си. Същевременно жителите на град Берия, днешния град Бер, в Егейска Македония се показали по-благородни и благосклонни към новото учение, проповядвано там от Павел, Сила и Тимотей. Изрично споменати като македонци са например учениците Гаи и Аристарх, Павлови спътници, дошли с него в град Ефес, а Асия Сосипатър Пиров е определен като бериец, т.е. жител на град Берия. На няколко пъти в главата „Деяния на светите апостоли” се казва, че жителите на тогавашната област Македония, в различните градове били по-благосклонни към Павловото учение. Край град Филипи, първият голям град от където започвала тогавашната римска провинция Македония, се покръстила една богоязлива жена, на име Лидия. Затова света Лидия се знае като първата жена християнка на европейска територия. За нея в Евангелието се казва, че била от град Тиатир и се занимавала с продажба на багрени платове (Деяния на светите апостоли 16:14-15).  

Да се върнем обаче отново към думите на Георги Раковски, който много правилно отбелязва, че „основата и най-голямата добрина на Христовата наука, в самото й появление, беше братската любов и сближението на народите, т.е. изравнението между им…” Това е напълно вярно и в този смисъл е ненужно да търсим етническите разлики сред първите последователи на новото Христово учение. Дали повярвалите са били юдей, елини, македонци, скити или някакви други, а също и хора от смесен произход, е от второстепенно значение. Основна задача на първите апостоли е била не толкова борбата срещу старите идоли, богове и кумири, а в това да научат народите, че всички те са равни в Христа. Една доста трудна задача, предвид това, което виждаме и в днешно време. Виждаме, че тази задача не е напълно изпълнена и днес.

Андрей Киряков

3 Коментара

Ванче

1 month before

Луна, луно, земьо мАкедонска!

Коментирай

Гост

1 month before

Абе съберете се с македонците и украинците. Няма да има кой да ви се опре.

Коментирай

Андрей К

1 month before

Ето и още информация по въпроса - https://draganbachev.com/2013/08/18/%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%8f%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d1%82-i-%d0%b4%d0%be-iv-%d0%b2%d0%b5/

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.