Гергана, на 26 години.
- Първото си дете родих на 14 във Варна - казва се Лъчезар. На 13 се омъжих за съпруга си Атанас.
- Как се започна с него?
- Дойдохме с майка ми в Долна Митрополия, започнахме се случайно, влюбихме се и започнахме да ходим. Когато се прибрах във Варна, разбрах, че съм бременна.
- Как се почуства?
- Ами, уплашена. Бях ученичка в 6 клас тогава, но не толкова затова, колкото майка ми как ще разбере, той как ще реагира. Престраших се и казах първо на нея. Тя също тогава беше бременна, изплаши се и на другия ден роди (смее се). Иначе, в началото не го прие много нормално, защото бях малка, но впоследствие свикна. Отидох в Звено “Майка и бебе” във Варна, където помагат на млади майки да родят. Чак тогава звъннах на приятеля ми и му казах, че съм бременна и в институция.
- Той как реагира?
- Каза добре, ще дойда да те прибера при мен. Дойде и на другия ден родих.
- Казала си му в последния момент?
- Да.
- А не се ли виждахте докато беше бременна?
- Не, поддържахме контакт от разстояние. Аз бях определена да родя следващия месец, но така се случи, че родих на другия ден, след като му казах.
- Защо реши да му кажеш в последния момент?
- Защото не бях решила дали искам да се връщам тук. Бях си останала за постоянно във Варна. 13-годишно момиче, бях малка.
- Притесняваше ли се, че може да не приеме детето?
- Не, аз си бях решила, че и да не го иска, ще си го родя и няма да го оставям за осиновяване.
- Приятелите и приятелките как реагираха?
- Нямах много приятелки, учех си до последно. Нямах и кой знае колко голям корем, ходех с широки дрехи и докато не им казах в училище, никой не беше разбрал, че съм бременна.
- Тогава си била шести клас?
- Да. Беше много учудващо за всички, както и за лекарите, че съм толкова малка.
- Как се чувстваше физически?
- Нямах никакви проблеми по време на бременността, бях много стабилна, родих си нормално. Приятелят ми дойде, изписаха ме, но трябваше да остана още три месеца в звеното, такива бяха правилата, след което доийдох тук и заживяхме заедно. Все още не сме сключвали официално брак, живеем на съпружески начала вече 14 години. Все още се обичаме и се понасяме (смее се). След година и шест месеца се роди вторият ни син, а скоро и третият.
- Вече си на 26, с три деца. Може ли да кажеш кое ти беше най-трудно тогава?
- Когато дойдох тук, нямаше нищо - нито баня, нито вода, нито кухня. Никакви условия. С течение на времето си изградихме всичко заедно. Сега и на децата отделна стая сме започнали да правим. Живеем вече отделно със съпруга ми и децата, имаме си всякакви удобства. Най-вече с труда на мъжа ми.
- Какво работи?
- Майстор в строителството. Вече и аз работя, оправяме се.
- Какво те прави щастлива?
- Че съм с него, децата - все пак са израз на нашата любов, те са най-голямото щастие. Човек е щастлив: като има семейство, някой до себе си, деца.
- Имало ли е моменти, в които хората са те докачали, че си женена за ром? Някакви подмятания?
- Не. Дори да е имало и да са говорели, не съм им обръщала внимание - на хората устата никой не може да я затвори, както се казва. Аз съм щастлива, не се срамувам от нищо, живея живота, който искам.
- Ти си българка в ромска махала. Гледат ли те като чужда?
- Не. Знаем си езика, български, цигански. Говорим си български вкъщи с децата, никой не говори цигански. Ако искаме да скрием нещо от тях, тогава говорим с мъжа ми на цигански (смее се).
- Как продължи с училището?
- Продължих задочно и си завърших 12 клас.
- Децата?
- Децата учат. Големия е 6 клас - отличник, първи по успех в класа, средният е 5 клас.
Благодарим специално на д-р Krasimir Romanov и Българска асоциация по семейно планиране (БАСП) за оказаното съдействие.
Интервюто на Гергана е част от проекта на People of Sofia “Младите майки”, разказващ историите на жени, които са родили под 18 годишна възраст, както и на специалисти, занимаващи се с темата за ранната бременност сред младите, реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria.
*People of Sofia не подкрепя ранната бременност, както и увеличаващия се брой на ражданията под 18 години.
$€£¥
1 year before
Браво на момичето. Още да ражда.
Коментирай