Разследване на Бюлетин за качеството на водата в България – първа част
Безброй научнии изследвания показват колко важно е качеството на водата за здравето на хората. Сега е време да проверим до каква степен влошеното качество на водата застрашава здравето на българите. Като член на Европейския съюз, България се ръководи от общите нормативни актове за качеството на питейната вода. Нашите закони определят водите на Република България като “жизненоважен ресурс и общо наследство, а достъпът до вода за питейно-битови цели като „основна жизнена потребност и приоритет на държавната политика”.
Въпреки, че нормативни актове и закони не ни липсват, оказва се, че българите имат най-голям „шанс“ от цяла Европа да увредят здравето си от замърсители в питейната вода. Проучване на ЕС категорично го доказва. Не само това – при нас тази опасност ще се увеличи с времето!
Източник: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1519213340992&uri=CELEX%3A52017SC0449
Синята линия представлява рисковете през 2015 г., червената – очакваните рискове през 2030 г., а зелената – очакваните рискове през 2050 година.
От таблицата ясно се вижда тревожна тенденция: България значително е изпреварила другите държави в категорията „риск за здравето“! (Докато в държави като Гърция 6,5% от населението на страната през 2015 г. е било изложено на риск от здравословни проблеми заради влошено качество на водата, през 2030 г. се очаква този процент да спадне до 5,8%.)
В България през 2015 г. здравето на над 10% от населението е било в риск от замърсена питейна вода, през 2030 г. 11% от населението ще е застрашено, а през 2050 г. – цели 12%. Това значи, че всеки 10-ти българин може да се разболее заради лошото качество на водата!
Припомняме, че през годините в Хасково например редовно имаше забрани за пиене на водата поради наличието на уран. Оказа се, че риск за здравето на хората заради повишените количества на урана във водата е съществувал от 2016 г.. Още по-страшното е, че първоначално властите в Хасково твърдяха, че високите нива на уран са открити едва през април 2017 г., а проверка на районната прокуратура разкри, че се е знаело още през октомври 2016 г., но не е оповестено публично. Проблемът продължи години наред и въпреки обещанията за чиста вода, дори през декември 2022 г. имаше проблем с уран във водата на село Сърница.
Влошените радиологични показатели на водата в България не са само проблем на Хасково. Доклад за състоянието на водата в Бургас през 2021 г. разкрива, че в село Синьо Камене също е наложена забрана за използването на вода за питейно-битови цели. Причината? Отново несъответствия по показатели “съдържание на естествен уран” и “обща алфа-активност”.
Наличието на болестотворни бактерии във водата също е сериозен проблем в България. Според доклад на Европейската комисия от 2013 година, България има доказано несъответствие по микробиологични показатели. Още в началото на юни РЗИ- Добрич , обяви водата за града негодна за пиене. Дали всички са разбрали за бактериите във водите или има пострадали – не е ясно.
За качеството на подпочвените води също има притеснения. Карта от 2016 показва, че в земеделието на България с използването на изкуствени торове и пестициди е потенциална опасност за чистотата на подпочвените води.
Това се потвърждава от периодични изследвания, които сочат проблеми в питейната вода.
Как да се опази чиста водата на България?
Освен да спазва закона за водите и европейските директиви, България е длъжна да провежда и редовен мониторинг на водите и да взима проби. Без редовни проверки няма как да се предприемат мерки за подобряване на качеството на водата. Има ли нашата страна проблеми с мониторинга? Това е тема на друга публикация.
Източници: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1519213340992&uri=CELEX%3A52017SC0449
https://bnr.bg/varna/post/101832499/negodna-za-piene-e-vodata-v-dobrich
