ПОМНИТЕ ЛИ КРИСТИЯН, ЗА КОГОТО НЕ НАМЕРИХТЕ МЯСТО В НИТО ЕДНА КОЛА НА БАЛА?

https://svobodnoslovo.eu/lyubopitno/pomnite-li-kristiyan-za-kogoto-ne-namerihte-myasto-v-nito-edna-kola-na-bala/116921 SvobodnoSlovo.eu
ПОМНИТЕ ЛИ КРИСТИЯН, ЗА КОГОТО НЕ НАМЕРИХТЕ МЯСТО В НИТО ЕДНА КОЛА НА БАЛА?

ПОМНИТЕ ЛИ КРИСТИЯН, ЗА КОГОТО НЕ НАМЕРИХТЕ МЯСТО В НИТО ЕДНА КОЛА НА БАЛА?

Историята, която потресе хората във фейсбук преди 4 години, е с щастливо продължение

Преди 4 години една снимка разтърси и разплака хиляди хора във фейсбук. Под нея беше написана една потресаваща история - за Кристиян, когото никой от съучениците не взема в скъпата си кола на бала, защото е... беден. Той тръгва към метрото в дъжда, а една дама, като разбира какво се е случило, моментално пали колата и го закарва на бала.

Ето и самата случка:

“Бал 24.05.2016 г. Наблюдаваме момчето със светлосиния костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се "изсипа" цял клас абитуриенти с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна.

Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко както си му е реда. Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми/тяхната класна, когато пристигна пеша закъснялото момче със светлосиния костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме. Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите... и си заминават.

Изпращам ги аз като типичната клюкарка, и виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми, далече ли е паркирал човека, който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа.

"Ами не, той е пеша, отива към метрото."

Викам......МОЛЯ?!? От там газззз към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300....да го догоня. Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата викам: " Влизай, днеска си с мене". Къде се намира хотела?? Момчето влезе притеснено, ами хотела е след Хемус по бул. Черни връх....викам добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате.

Тръгнахме и питам, защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях? Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха : "Бегай от тука бе, разкарай се".

Ейййй викам да няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични??? И той вика, ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си и се усмихна.

За момент се замислих, как са го изпратили горките му родители,тихо кротко с метрото.... без обичайното бибиткане, балони, броене.... та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите - просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си, които бяха взели "Под наем", нали се сещаш... големите гъзари. Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха.......и к'во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела!

През цялото време ми благодареше....миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези, с които е учил толкова години се направиха,че не го познават,а аз която дори не го познавах,се радвам,че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората....

Спасихте от дъжда - вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговия бал.

Поздравявам те Кристияне, че не свали усмивката от лицето си....нито веднъж. 🙂 Честито завършване и успех! “

А ето и коментар с днешна дата, публикуван в tns.bg:

"До съучениците на Кристиян, помните ли го?

Днес вече 4 години, откакто вие поехте по пътя на живота, имаме новини за вас! Помните ли Крис, за когото не намерихте място в нито една кола, помните ли тази душица, на която се подигравахте колко е загубен и смешен и така 4 години?

Ами минаха вече 4 години от завършването ви, днес Крис е успешен IT специалист и изкарва - докато добавя най-престижните дипломи в IT сектора - някъде към пет пъти повече от вас.

А вие? Вие все още го играете на мутри и кифли с парите на родителите ви! Поздрави и за класната за отношението и с което възпита мутри и кифли, а Крис - Крис е добре ❤️

Авторката се подписва само като В. В. и не пожелава да спомене името си, защото преценява, че това няма значение.

7 Коментара

Ivelin

10 months before

Браво на госпожата! ОГРОМНО БРАВО НА МОМЧЕТО - И БРАВО, АМА НА МАЙТАП НА КЛАСНАТА, А ЗА МАЛКИТЕ ЛАЙНАРИ ДА НЕ ГОВОРИМ...

Коментирай

Гост

10 months before

Приказката е с хубав край, но важно е продължението. Познавам достатъчно прилични хора, които като се видяха с пари станаха пълни боклуци. Дано в случая да не е така.

Коментирай

Жоро до Гост

10 months before

Не са станали боклуци ,когато са видели пари , те просто са били боклуци още тогава .Парите не променят човека , а изкарват на показ лошите му страни и комплекси.

Коментирай

Петранка Николова

10 months before

Да сте жива и здрава още дълги години, благодаря ви и аз, че сте помогнали, когато е трябвало. Младият човек да остане верен на себе си, да е жив и здрав. През моя 3/4 век живот бях и бедна и богата. Можех да нося дрехи от марка нагоре, да имам кола от марка нагоре. Но щях ли да стана с тях по-умна, по-способна, по-красива, по-млада? Осъзнах рано това и останах вярна на себе си, успях да се образовам, да помагам на нуждаещи се. Това осмисля живота, когато сам си постигнал нещо, а не си получил наготово. Сред роднините ми има няколко учителки, в които вярвам, че те никога не биха постъпили така.

Коментирай

Доколкото помня...

9 months before

...историята се оказа по-различна от първоначално възприетото. Опитайте се да си представите, че сте на бал и мислите за тоалета си, за гостите, които ще поканите, за колата... И мислите, че и другите правят същото. Едва ли някой допуска, вкл. и класният ръководител, че някой ученик няма възможност да организира превозването си, а ученикът пък е притеснен да помоли за услуга - надява се, че другите ще се сетят. В суматохата никой не забелязва. Защо трябва да ги съдим и да им лепим етикети?!

Коментирай

Иначе...

9 months before

...се радвам за младежа. Да е жив и здрав!

Коментирай

Иначе...

9 months before

...се радвам за младежа. Да е жив и здрав!

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.