Трябваше за нещо да ходя в инак вече рядко посещаваните от повечето хора пощенски клонове и се стреснах от пъстротата по остъклените гишета. Пъстротата беше от най-различни фишове за игри - лъскави и обещаващи. Контрастът с възрастните, очевидно броящи всяка стотинка притеснени хора, навлекли вехти шлифери и тълпящи се за пенсия, и примамливите картончета и афиши бе предизвикателство за сетивата и мисълта. Дочух как касиерките дискретно предлагат на поредния треперлив гражданин, добрал се до заветното прозорче - картонче "за късмет". И хората си вземаха - кой по едно, кой по две. Сетне някои тутакси се заемаха да трият, а други грижливо прибираха шареното правоъгълниче в опърпана торбица - вероятно за да разтегнат надеждата за по-късен час и малко по-уютна обстановка.
Всъщност - нищо незаконно. Ученици трият нервно картончета край училището, безработни ги жулят край автогари, постоянни и верни на кварталното тото съкварталци следват от десетилетия принципа "участвай редовно с малки суми", случайни и хаотични изпитатели на шанса вследствие финансово отчаяние или внезапен импулс грабват първата възможност
да посегнат към голямото богатство
Чрез фишче, билетче или каквото там предлагат.
Вярно че настойчивите реклами на тези игри дразнят мене и вас, но засега в рекламите май няма нищо незаконно. Съществува Закон за хазарта, има и хора, готови винаги да си опитат късмета. Винаги е имало; вероятно ще има и занапред. Не помня кой пръв беше вкарал изобретението "лотария" в приходоносното русло на държавния фиск, но съм сигурен, че не той е направил нещастни хилядите бедняци. Напротив - те вероятно с възторг са си давали сутата (да, мисля, че беше френски министър някакъв, намислил как да напълни опразнената държавна хазна преди няколко века). Тоест срещу неголяма сума си купуват мечта да станат богаташи хиляди хора. А както твърдят мъдреците и сами знаем: човек с мечта е утешен вече човек, пък човек без мечта е зомби, ходещ мъртвец някакъв, първична биологична креатура.
Казах "първична креатура" и се замислих - а как са се утешавали хората преди масовия хазарт? Мислите, че са ходили безутешни ли? Не, не са. Всички приказки, в които глупакът се жени за царската дъщеря след невероятен късмет, са продукт на все същия блян - да ти кацне пилето на късмета на рамото поне веднъж по най-случаен и затова толкова по-сладък начин.
И все пак, все пак. Дотук пооправдахме хазарта, сега ще обърнем ценностната парадигма - както Достоевски я обръща в "Играчът на рулетка". Хазартът е възможност за някаква временна утеха, но от несравнимо по-нисък калибър от утехата примерно, която дава трудът, колкото и скромен да е. Или такива неща като музиката и спорта, или онази, която човек намира във вярата. Затова ми се ще в масираната пропаганда на игри из медиите, в демонстрациите на "стръвта" - някой оглушен от късмета си човечец, пипнал джакпота, да присъства и повече инфо. Инфото за тези хиляди и милиони да е от типа на: еди-какъв си процент или половината приходи се разпределят между тези от вас, скъпи съграждани, които спечелят. А другата половина се разпределя между нас - създалите играта, лотарията, тотото и т.н. Ние печелим абсолютно сигурно, пък вие почти никога. Вие ни осигурявате тази печалба с мерака си поне един от вас
да се превърне от просяк в принц.
Да речем. И също така - шансът тъкмо ти, Иване Дачков Стефанов, да удариш джакпота е колкото да те хлопне метеорит или да те посурвака светкавица. Разбира се, имаш такъв шанс... Само че е толкоз незначим, че по-добре седни чети книга. Или забърши пода - откога не си го правил впрочем?
Ще кажете - много искаш. Бъркаш се в законния бизнес на хората. С това няма да се съглася. Така са казвали и на всички онези, които са предупреждавали някога: тютюнът вреди. И сега вече стана невъзможно да си правиш реклама на цигарките, без да добавиш, че разбиват здравето. То не значи, че хората спряха да пушат. Но все пак е напредък. (Умната жена Айн Ранд, възвеличавайки качеството на произвежданите стоки при свободната конкуренция, обръща особено внимание на качествената цигара. Самата тя пушела най-качествен тютюн в големи количества. Интересно е, че Ранд - върла теоретична противничка на общодостъпното здравеопазване, когато през 70-те на миналия век ляга за операция от рак на белите дробове, настоява за компенсация на медицинските си разходи. Защото според адвокатката й "щяла да бъде иначе разорена, понеже "докторите струват повече, отколкото може да се изкара с писане на книги".)
Наскоро банкерът Хампарцумян по една телевизия раздаваше съвети какво да правим, за да станем по-инициативни и да подобрим живота си. Не е непременно нужно да отваряте фирма, рече той. Можете да научите нов език, да потърсите друга работа... Най не ви съветвам да триете талончета, допълни банкерът.
Ето един умен съвет, казах си аз и захлопнах лаптопа, за да ида до пазара. Пък пътьом може и да пусна едно фишче...
Пълна глупост, разбира се, ама човек никога не знае; човекът и глупостта вървят заедно от време оно.
Бойко Ламбовски
http://segabg.com
