Всички са чели приказката за шапка-невидимка. В течение на векове хората мечтаят да бъдат невидими. Защо? Това дава широк простор пред човешкото въображение. Какво следва, ако притежавахте шапка -невидимка? Изчезват всички ограничения и бариери. Можеш да си където пожелаеш, да виждаш и чуваш, без никой да те забелязва. Страхотно би било понякога да ставахме невидими. Вече има разработки, правещи това да е почти възможно. Не става реч за фокуси на илюзионисти с огледала. Вече са разработени тъкани, скриващи обекти, защитени от въздействие на външни магнитни полета и отразяващи светлината и звука. Също и апаратура забавяща светлината с електромагнити. Така тя преминава покрай обекта и той се скрива. Съвсем скоро детските приказки за шапката – невидимка ще се превърнат в реалност. Американски учени разработиха покритие, което може да направи невидима всяка триизмерна вещ, под всеки ъгъл. Плазмоничният материал вещае интересно бъдеще. Такива са последните новости от света на технологиите.
Както винаги, в България сме с едни гърди пред останалия свят. И то в реалния. Вече цяла прослойка от населението е станала невидима, без помощта на технологии и всякакви технически джаджи. Невидими за управляващите, проспериращите, задоволените. Съществуват, движат се по улиците. Заобикаляме ги, като неудушевени предмети, но всъщност не ги забелязваме. Това са хилядите клошари, роми, пенсионери, безработни и всякакви индивиди, изпаднали в социалното дъно. Тикащи детски колички, но не с гукащи, или спящи бебета, а с кашони пълни с ръждясало желязо, хартия, велпапе, или големи чували с пластмасови отпадъци. И весдесъщите просещи пред храмове, или в подлезите, протегнали ръка, с пластмасова чаща с жълти стотинkи в нея...ПРИКАЗКА ЗА НЕВИДИМИТЕ
322
