СЪДБОВНАТА БЪЛГАРСКА ПОБЕДА ВЪВ ВЪРБИШКИЯ ПРОХОД - 1212 ГОДИНИ!

Нека си спомним, че сме били велик народ и отново можем да станем такъв в бъдеще. Нека утре, 26 юли, в годишнината от съкрушителната победа на канас Крум над Никифор, забравим цялата мерзост на днешния ден и срама, че ни "управляват" червеи, които ни позорят с всяка своя гадка еничарска дума. Нека утре мислим само, че безсмъртен титан като Крум Страшни е озарил България с държавническа мъдрост и победен меч. Били са епохи, в които българските владетели и българският народ са творили историята на целия познат свят!

Утре се навършват 1212 години от една от най-ярките военни победи в Европа - на всички времена.

Ето какво съобщава за нея авторът на Анонимния ватикански разказ, озаглавен "За император Никифор и как оставил костите си в България" - епопея на византийския разгром и българската слава:

"В деветата година от царуването на император Никифор, този същият Никифор навлязъл в България, като желаел, както си мислел, да я унищожи. Той взел със себе си своя син Ставракий, зетя си Михаил Рангаве, всички патриции, началници, сановници, всички отряди и синовете на началниците - от петнадесет години нагоре, от които съставил дружина на сина си и ги назовал иканати. Като навлязъл в клисурите ( на България ), българите научили за множеството войска, която водел и, разбира се, като не могли да му се противопоставят, напуснали всичко, което имали и избягали по планините. А ( Никифор ) и се настанил в резиденцията на първенеца на България - по име Крум. Той ( Никифор ) намерил някаква войска от отбрани въоръжени българи, около дванадесет хиляди, оставени за отбрана на мястото, завързал сражение с тях и всички ги избил. Посрещнали го също така и други петдесет хиляди, с които влязъл в сражение и ги избил всички. И тъй прочее нещастникът се възгордял в ума и сърцето си, сякаш вече постигнал това чрез справедливостта си и казал на онези, които били с него: "Ето, рекъл, що прави справедливостта".

И тъй, като влязъл в резиденцията на Крум, той преровил неговите съкровища и намерил твърде богата плячка. Той започнал да разпределя на войската си по списък мед, одежди и други различни неща. Като разтворил и неговите изби с вино, той раздавал на всички свои люде да пият до насита. Като ходел по улиците на резиденцията, той се разхождал по чардаците на къщите, радвал се и казвал: " Ето Бог ми даде всичко това и аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдни поколения". 

Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени едно до друго дървета. Прочее, като все още не мислел скоро да излезе ( оттук ), той преминал през средата на България, желаейки застигне до Сердика, като смятал, че е завладял цяла България. Така той прекарал 15 дни, занемарил напълно работите си, побъркал се, станал като безумен, не бил повече на себе си, а съвсем се забъркал. Обладан от опиянението на надменността, не излизал от шатрата си, не давал никому обяснение или разпоредба, а когато някои го упреквали и изпратили сина му да му говори, за да излязат оттам, той никак не ги послушал, но дори и унизил сина си, като искал да го бие. И тъй войската, като намерила удобен случай, разграбвала безпощадно, опожарявала непожънатите още ниви, прерязвала жилите на воловете и одирали ремъци от слабините им ( а животните мучели със силен глас и издъхвали ), изколвала овцете и свинете и вършела непозволеното. Най -сетне някои като виждали безредността и объркаността на Никифор и това, че никой не дръзва да му говори, постепенно почнали да бягат и чрез някаква хитрина да се измъкват.

А пък българите били направили от големи дървета страшна и мъчнопроходима преграда, подобна на стена. Прочее, като намерили удобен случай и като наблюдавали от планините, че ( ромеите ) обикалят и се лутат, българите наели срещу заплата авари и околните славянски племена, въоръжили по мъжки и жените и на петнадесетия ден от нахлуването им ( на ромеите ), призори в събота, на двадесет и трети юли ( двадесет и шести юли ), ги нападнали докато почти още спели. ( Ромеите ) като се вдигнали и бързо се въоръжили, започнали сражения. Тъй като войсковите части били далеч една от друга, те не узнали веднага за станалото; българите връхлетели върху императорския отряд и почнали да го избиват. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо ( ромеите ), те били жестоко избивани. Другите, като видели това, ударили в бягство. А на това място течала много тинеста река и мъчно пребродима река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат, ( ромеите ) преследвани от неприятелите, изпопадали в реката. Понеже те навлезли в реката заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Като падали един връз друг, реката така се напълнила от люде и коне, щото неприятелите минавали отгоре невредими и преследвали останалите, които естествено мислели, че ще се спасят. И тъй там паднали всички патриции и другите началници.

Онези пък, които се надявали да избягнат гибелта в реката, стигнали до преградата, която българите били съградили и която била много яка и твърде мъчно проходима. Тъй като не можели да я прекосяват с конете си, оставяли конете, покатервали се с ръце и крака и увисвали на другата страна. На другата страна обаче имало изкопан дълбок ров и когато те се прехвърляли от височината, крайниците им се разкъсвали. Едни от тях умирали веднага, други пък повървявали малко и като не можели да ходят, падали на земята и така загивали, измъчвани от глад и жажда. 

На други места пък някои запалили преградата. Когато връзките изгорели и преградата паднала върху изкопа, бягащите непредпазливо се спускали и попадали с конете си в изкопания ров заедно с огъня. Това нещастие било по-лошо, отколкото опасността от реката. 

Кой, като чуе това, не ще ридае? Кой не ще плаче? ( Погинали ) синовете на началниците, и на старите, и на младите, бидейки цяло множество, в самия разцвет на младостта, като имали прекрасни тела, които сияели със своята белота, със златисти коси и бради,с красив лик. Някои от тях едва-що се били свързали с жени, които се отличавали със своето благородство и красота. Всички загинали там: едни погубени от меча, други - удавени в реката, трети паднали от преградата, а някои изгорели в огъня на изкопа. Спасили се само малцина, но и те, след като пристигнали по домовете си, почти всички измрели. 

В същия ден прочее бил погубен и император Никифор в първото сражение, без никой да може да съобщи по какъв начин е погинал. Ранен бил и синът му Ставракий, като получил смъртоносна рана в прешлените на гръбнака, от която и починал, след като царувал над ромеите само два месеца. Мнозина от заробените ромеи, след прекратяването на войната, били принуждавани от безбожните българи - тогава още непокръстени - да се отрекат от Христос и да приемат езическата и скитска заблуда. Те обаче, подкрепени от силата на Христос, претърпели всяко изтезания и чрез различни страдания се увенчали с мъченически венец.

Така император Никифор, след като царувал осем години и седем месеца, поради своето безразсъдство и самонадеяност, погубил себе си и цялата ромейска мощ. Той бил възвисок мъж, широкоплещест, с голям корем, с гъста коса, бърнест, с широко лице и много побеляла брада , пълен, много разсъдлив, лукав, схватлив ( особено за държавните дела ), малоречив и премного сребролюбив, поради което и получил вечна гибел (...)."

*

А византийският хронист Теофан Изповедник съобщава думите на Никифор I Геник, отправени към свитата му във Върбишкия проход:

“Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта”.

КАТО НЕ ЩЕШ МИРА, НА ТИ СЕКИРА!

Сигурна съм, че България ще възкръсне! Сигурна съм, че всички врагове и предатели на България ще чуят тия слова, които кънтят от древността българска до днес! В деня, когато българският крак стъпи на гърдите им! Когато българският меч отсече змийските им глави! Когато българското руйно вино закипи в обкованите им в сребро черепи!

Да бъде!

Милена Върбанова