СЕЗОНЪТ на ЦИГУЛКИТЕ искрено и лично

СЕЗОНЪТ на ЦИГУЛКИТЕ

искрено и лично

Играли ли сте ХОП - СТОП. Това е онази готина игра със снопче пласмасови остри пръчици в различни цветове. Единият играч държи снопчето в шепа и го пуска. Всички пръчки падат в безпорядък. Всеки играч трябва да вади от разпилените пръчки една по една, така че нито една друга да не се помести.

Все по - често си мисля за тази игра в която бях виртуоз. Имам странно усещане че някой ми клати масата докато се опитвам да измъкна пръчка. При четири деца в почти еднаква възраст у дома , в детството ни сме играли всичко дето съществуваше като възможност. Почти винаги се стигаше до бой, на финала... Някои ревяха - предимно от момчетата. Аз бях единствено момиче. Никога не рева пред момчета.... е, почти никога! Това ги изкарва от равновесие.

Момчетата някак винаги им се иска, женските да им циврят, а те да ги спасяват. Това е най-мъжкото им качество спасяване на женската. Ревящата .. Добре де... Мисля си не е ли достатъчно да ти поискат помощ. Така по твърдо, без сълзи. Делово.. Някак си Защо жените трябва задължително да сме сълзливо драматични... за да получим внимание - мъжко романтично..

Както и да е. Завъртете се из фейса и вижте дето някоя Женска жена - типична представителка на ЕВА се е "разплакала" вербално и наблюдавайте какво се случва... то сърчица, то букети, то целувки, то прегръдки - пълен крем карамел... Ми не е моето, тцъ.

Пребиваването ми в детството с 3 момчета в една къща и цялата банда от момчетии в квартала ми е деформирало разбирането за ДАМСКА ЧЕСТ. Някак си съм се форматирала с мъжка ... За Честта иде реч. Някога се запознах с един мъдрец. Философ. Седеше на хлад в една бъчва, не не се казва Диоген, друго име спомена, не го помня вече. Твърдеше, че е в джакузи и с наслада се потапяше до нос във водата, като така прекъсваше говоренето и аз бях принудена с нетърпение да чакам да изплува, за да чуя до край, историята, която ми разказва. А той, все имаше някакви истории. С поука. Наричаше ме ЖЕНКА. Обаче от друга страна ме обвиняваше, че имам челичени ръце. Трябвало да се науча да свиря по струните. Мъжките. Чудя се къде е истината Диоген - мъдрецо? Женка ли съм или съм с челичени шепи.

Вероятно в това хибридно време съм се изродила в Хибриден индивид. Но вина нямам, че не виждам струни , а предимно дънери за цигулка, но недодялани докрай … „Проблемът ти е във възпитанието“ – избълбукваше мъдрецът, показвайки устата си над водата и пак се потапяше в дълбоките дебри на огромната бъчва. Понякога се налагаше с дни да опирам гръб на дъбовите дъски в очакване да покаже брадичка над водата и да промълви дума, две…“ Имаш ужасен натюрел!“ изгъргорваше - Поправи се! – и балончетата от устните му правеха вълнички по минералната вода… И така в продължение на година.

Емиии, простете, но отегчих се… Ако си се заел да разкриваш тайните на живота и мъдростта някому, не карай го да кибичи без троха хляб и глътка вода, докато ти се киснеш в джакузи и развяваш правда под вода… Така де. Коя свястна жена ще обикаля около един мъдрец, докато той и вменява недостойнство. Че и да свири на струни… Мъжки! А мъжете къде са? После срещнах онзи от село…твърдеше, че трябва да помисля за старостта. Било ми време…че аз съм само на 53 имам поне още толкова. Бях натъкмена с любимата ми шапка, купих я специално за привличане на внимание. Белким някой МЪЖ ЦИГУЛКА с видими струни я забележи. Миналата година НЕ успях. Тази година откривам сезона, на цигулките. Днес!

Из Нулеви небивали измислици

не е за хора без чувство за хумор 😉

Екатерина Димитрова