Симеон II искал да бъде прислужник

Любопитен факт е, че избягва да разказва публично с какво се е занимавал по време на 50-годишното си изгнание

https://svobodnoslovo.eu/lyubopitno/simeon-ii-iskal-da-bade-prisluzhnik/121884 SvobodnoSlovo.eu
Симеон II искал да бъде прислужник

Любопитен факт е, че избягва да разказва публично с какво се е занимавал по време на 50-годишното си изгнание

Колкото и странно да звучи детската мечта на родения в София Симеон Сакскобургготски като княз Симеон Търновски, била да стане прислужник. Това признание Симеон II прави през март 1996 г. – 50 години, след като е изгонен от комунистическата власт, заедно със семейството си и два месеца преди да се завърне в България. Думите му, са записани от известната журналистка Румяна Таслакова, която е главен редактор на българската програма на „Дойче Веле“ в Германия.

 

В автобиографията си „Една необикновена съдба“, излязла преди 10 години, царят разказва, че му се наложило да порасне по-бързо от другите деца.

„Много рано бях лишен от безгрижието, което обвива детството в защитното си було. Принуден бях да съм сериозен, да изглеждам по определен начин, да приемам почти театралното изображение на една длъжност, която не ми оставяше свободата да изразявам истинската си личност. Но това е така и аз не се оплаквам. Пораснах въпреки всичко“, коментира синът на цар Борис III.

 

Симеон споделя, че в Двореца в центъра на София е бил научен да се държи почтително, да уважава възрастните, да има обноски. Тъкмо там той явно и решава, че да си прислужник с изискани маниери и да носи хубави костюми или униформи много му пасва. Историята и съдбата обаче са отсъдили той да бъде цар на българите още от 6-годише – август 1943 г.

 

„Съдбата ми не е обикновена, цар съм по рождено право, след това бях избран за министър-председател на една страна, върнала се към демокрацията. Срещал съм много хора, трябваше да умея да избирам, а това не е толкова просто. Не съм скучал нито ден още от детството ми, от парка във Врана и бомбардировките, след това през годините в колежа, а после и през добре запълнения ми професионален живот“, споделя в книгата си царят.

 

Ако обаче излезем извън тясното значение „прислужник“, означаващо „лице, чиято работа е да обслужва домакинството в частен дом или да чисти, мете в учреждение или предприятие“, то Симеон Сакскобургготски възприема цял живот себе си като служещ на народа си, чийто цар е.

„Аз не съм политик, не съм и детрониран благородник, нито прокуден руски емигрант от времето на революцията, нито дори принц с доходи, който управлява владенията си отдалече. Но не съм единствено и бизнесмен, който работи за големи консорциуми – аз съм по малко от всичко това. Аз съм царят, който остана суверен въпреки всичко, който се опитваше да бъде полезен на другите, на своята страна“, твърди Симеон II.

 

Любопитното обаче е, че той избягва да разказва публично с какво се е занимавал по време на 50-годишното си изгнание. Царят е живял в Египет, САЩ и Испания.

В официалната му биография на сайта на Министерския съвет, докато го оглавяваше, липсваше информация с какво се е занимавал от 1962 г., когато се жени, до 1996 г. когато идва за пръв път в България след 1946 г. Симеон не коментира работата си като председател на испанския филиал на френската групировка за отбранителна и електронна промишленост „Томсън“.

Работил е като консултант за няколко фирми в Европа и Африка, специализирайки в областта на банковото дело, хотелиерството, електрониката и доставката на хранителни продукти.

 

Слуховете му приписват и работа като екскурзовод в Испания. Той казва само следното: „не съм използвал името Цар Симеон в нито една от фирмите, служител, на които съм бил или с които съм работил. Използвах предимно тайнствен псевдоним ход формата конт Рилски или граф Рилски. Когато баща ми е пътувал инкогнито, той също е използвал граф Рилски. Планината Рила, която е близо до София му бе много близка, оттук и името. Имах два различни живота и много малко хора допусках толкова близо до себе си, че за знаят кой съм бил някога. Практично решение беше, защото, ако бях допуснал някоя евентуална грешка, нямаше да упрекват монархическата институция, а мен. Всъщност дядо ми Фердинанд е използвал името граф Мурани при частните си пътувания, тази титла сега съм прехвърлил на единствената си дъщеря, на възхищаващата се от дядо си княгиня Калина. А сестра ми съм удостоил с титлата княгиня Кохари, като я направих глава на семейството ни Сакс-Кобург и Гота-Кохари“, разкри преди известно време бившият премиер и цар в интервю пред унгарска медия.

Източник: Уикенд

3 Коментара

Борис

преди 3 месеца

Веяната скумрия с аг.псевдоним "Ива Иванова"отново ни занимава с глупости-кой,освен няколко хахавели се интересува от детските мечти на т.н."царско" нищожество?

Коментирай

Сенека

преди 3 месеца

Фалшив човек!

Коментирай

Борис

преди 3 месеца

ЧОВЕК???!

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.