Средновековните войни на Перперикон

Със сигурност до 40-те години на ХІІІ в. Източните Родопи са българска територия

Комуникациите ставали по тесни улички

По време на Средновековието областта на Източните Родопи е наричана с името Ахридос. През ХІ-ХІІ в. там постепенно се създава развита инфраструктура от крепости, селища, пътища покрай реките. А в 1198 г. тя е узаконена с грамота, потвърждаваща обособяването й в отделна тема (византийска административна единица – Н. О.) Заедно с древния Перперикон, по стръмните върхове се появяват нови здрави крепости като Мнеакос, Устра, Ефраим, Кривус, Патмос, както и стотици безименни по-малки кули и наблюдателници.

Отделянето на темата Ахридос съвпада с освобождението на българската държава от византийска власт през 1185 г. Историческите източници мълчат по въпроса дали по времето на Първото царство е имало заселване на българи в Източните Родопи и какво е било то. Археологията досега също не е открила такова присъствие. Но още при цар Калоян (1197-1207) Ахридос става важна цел на българските интереси. Вероятно точно там се намират основните бази на великия владетел по време на епичния му сблъсък с Латинската империя през 1204-1207 г.

Със сигурност до 40-те години на ХІІІ в. Източните Родопи са българска територия. При наследниците на цар Иван Асен ІІ обаче Ахридос е предаден без бой на Византия. Още през 1254/1255 г. един от неговите синове, цар Михаил ІІ Асен, прави опит да си го възвърне. И точно тогава в изворите за пръв път се появява името на Перперикон. Той е сред превзетите от българите крепости, но после ромеите отново си го връщат.

Втората българо-византийска война за Перперикон става през 1343 г. Възползвайки се от гражданските междуособици във Византия, цар Иван Александър изпраща военна експедиция за да превземе града. Българите са привлечени не само от плодородните земи, но и от златните рудници в околността. Крепостта е завладяна, а в нея е назначен царски архонт. На Перперикон е открит единственият златен печат на цар Иван Александър, с който явно е било скрепено писмо, изпратено до неговия управител. А при редовните разкопки на различни места в твърдината са намерени 7 сребърни аспри на българския владетел, които са много редки за района. Българската власт обаче траяла кратко и след няколко месеца византийците успяват да си върнат крепостта, но не за дълго. Защото на прага на Европа вече се намирали безчислените османски пълчища, а скалният град бил в началото на похода им срещу християнската цивилизация.

Твърде интересна е църковната история на областта Ахридос през ХІІІ-ХІV в.. Преди почти век византинистите са шокирани от публикуването на един печат, на който се чете името на Константин, епископ на Ахридос. Тази епископия не е спомената в църковните списъци, но учените още тогава смятат, че става дума за Източните Родопи. А с мащабните разкопки в Акропола на Перперикон и неговите околности сведенията за църковната епархия Ахридос се увеличиха много.

Освен споменатия печат вече се открити още 11 оловни печати на нейни епископи (Константин, Тома, Теодор и Евстатик), управлявали я през ХІ-ХІІ в. Седем са намерени при разкопките на административното ведомство (василикат) в местността „Клисе башъ” в подножието на Перперикон, а четири са от Акропола. Нашата хипотеза е, че в града през ХІ-ХІІ в. е съществувала втора резиденция на епископите на Ахридос, докато основната се е помещавала в проучения от нашия екип манастир „Св. Йоан Продром” в днешния Кърджали.

Със сигурност обаче през ХІV в. Перперикон се отделя като самостоятелна епископия. Това става ясно от писмо на Вселенския патриарх в Константинопол от юни 1339 г., задължаващо подчинените на Филипополската митрополия епископи на Перперикон и Йоаница да плащат пенсия на обеднелия митрополит на намиращия се до Кавала голям християнски център Филипи. Този документ дава ценната информация, че във втората четвърт на ХІV в. Перперикон вече бил център на отделна епископия, придадена към Филипополската митрополия.

Битките между Българското царство и Византийската империя за Перперикон през ХІІІ-ХІV в. съвсем не са случайни. Разкопките от последните години представят картината на най-развития градски център в Родопите. Всъщност само той покрива понятието „град” в пълния смисъл, докато останалите твърдини, макар и добре укрепени, са представлявали по-скоро военни бази и опорни точки при бойни действия. Перперикон бил богато гъстонаселено селище.

Античната крепостна стена била използвана рационално. Там където е разрушена или се налагали корекции в трасето, строителите издигнали нови зидове. Средновековните стени са доста по-тънки с дебелина 1.6-1.8 м и са градени от ломени камъни, споявани с хоросан. Здраво била укрепена новосъздадената в най-високата част на стария Акропол цитадела. Тя частично използва древната крепостна стена като в най-западната точка е издигната голяма осмостенна кула, охранявала и тамошната порта. Откъм града от изток в цитаделата се влизало през друга врата, пазена от две четириъгълни кули, чиито основи стъпват върху останките от античните комплекси. Вътре в цитаделата остава старото водохранилище, употребявано и през Средновековието. В нейната вътрешност бяха разкрити множество наземни или полувкопани каменни жилища, които през ХІІІ-ХІV в. са обитавани от войниците от гарнизона.

През Средновековието част от античните сгради в същинския град са преустроени и ползвани от благородниците и войсковите офицери. Изградили обаче и нови постройки, главно полуземлянки и наземни жилища от ломен камък.

Комуникациите ставали по тесни улички, характерни за епохата. Средновековният Перперикон се е разрастнал и далеч по склоновете на хълма. Някогашният царски Дворец-светилище с древния храм на Дионис бил забравен отдавна и погребан под метри пръст. Отгоре обаче през ХІІІ-ХІV в. хората също си правели жилища, използвайки разхвърляните каменни блокове и стърчащите останки от древни зидове. Теренните наблюдения показват, че животът бил особено интензивен по северния склон и в подножието на хълма, където се оформят обширни подградия. Много селища и отделни имения са регистрирани и в околностите на Перперикон.

Засега са открити три църкви, функционирали през ХІІІ-ХІV в. Край тях се развиват обширни некрополи, показващи големия брой на населението от това време. Като че ли нищо не предвещавало за страшната опасност, която се задавала откъм Мала Азия. Но злото не закъсняло да се появи пред стените на древния град

Автор: Проф. Николай Овчаров

trud.bg