Въпреки уроците по български, свободата не е съществително. Процес е. Постоянен, ежедневен и труден. За нея - свободата, всеки ден се жертва по едно късче комфорт и доволство. Тя е като битката с вятърните мелници - може да не дава резултат веднага, но е символ. Защото вятърните мелници се срутват, но Дон Кихот остава в душите ни.
За нея - свободата, всяка секунда е решаваща. Дали да се примирим и да замълчим пред лъжата. Не за друго, а за да не тръгваме срещу тълпата и срещу властта. Да не жертваме я заплата, я дом, я обществено одобрение. Най-голямата саможертва - да се нарочиш за черна овца в обществото на покорните.
Но цената, която се получава, е велика. Свободата ухае прекрасно и ароматът й обгръща човека, който я има. Него могат да го поставят на колене, но не могат да го направят роб и послушен. Свободата ни дава полет в небето, полет на съзнанието. Свободата.....ех, свободата.
И това не е свободата на това да правиш каквото си искаш. А да си свободен да направиш това, което считаш за правилно. Да защитаваш другите от неправдата, без да се страхуваш. Да определяш сам живота си, без да допускаш да те притискат и унижават. Свободата е и да се наведеш, за да помогнеш на този, който е по-ниско от теб. Свободата е да тръгнеш срещу вятъра. Свободата е, да знаеш каква тежка цена ще платиш и това да не те спира да казваш истината и да постъпваш правилно.
Свободота е, когато един ден душата ти си тръгне от този свят, да се обърне и да каже: "Аз бях свободен човек и постъпвах правилно!".
Може би много от Вас няма да разберат смисълът на тази публикация. Твърде много са веригите около съзнанието ни. Твърде много са веригите, поставяни от самите нас около вратовете ни, за да се впишем в общата картина на общественото стадо.
Но.....представете си, че можете да летите! Представете си орел в полет в небето! Представете си уханието на свободата!
Елена Гунчева
