- Колежке, ама айде извадете си мръсния микрофон от ухото ми! - изсъска една от репортерките, надиплена в плътния журналистически кордон около министър-председателя.
Той току ще се беше изтъркалял от джипа, за да се изпъне в позата на статуя, около която поклонниците са протегнали молитвени ръце. Премиерът огледа още веднъж въздуха над главите на журналистите и заговори - както винаги с оня метален менторски глас, от който настръхваха косъмчетата на ветробраните по репортерските микрофони.
- Вчера Радев... обяви датата за изборите... Аз лично съм леко учуден... Смятам, че трябваше да се спре на некоа по-подходяща дата. Например двайсеивтора, двайсеитрета година... Но това си е решение на Радев и той ше си носи отговорнос... Днес, на изванредно заседание на минстерски съвет... реших следното...
Премиерът направи една от любимите си драматични паузи, в които репортерите обикновено спираха да дишат. Обичаше да ги измъчва така.
- Първо - избори ше има. Второ - понеже отсекъде чуваме за небходимостта от промяна, а и поради сложната епидемиологична обстановка... ще направим рестарт на изборната система. Няма да се гласува в изборни секции, дето може да се заразят хората. Никакви машини, защото може да се хакнат. И понеже некои хора от опозицията се притеснявали, че не можем да броим бюлетините... няма да има бюлетини! Ще се гласува с банкноти! И щото ми повтарят за някакво гласуване по пощата - ще го направим по-модерно - ще се гласува с куриер. И последно - за максимална сигурност урната ще е само една и ще я контролирам лично. Затова ще е до леглото ми. Това е.
Обикновено в този миг репортерите се надпреварват да крещят насъбрала се слюнка от въпроси. Не и сега. Стояха, абсолютно безмълвни и замръзнали, с изпънати към Борисов микрофони. Премиерът чак ги погледна, за пръв път.
- Въпроси... Некой? Ива?
Колежката от ПИК се окопити и се опита да изкашля един въпрос:
- Аааа, да, исках да попитам - г-н премиер, ако нямат банкноти, може ли и с кюлчета да се гласува? Все пак имат право на глас хората...
Премиерът изпъна гордото си чело и отсече с непоколебима твърдост:
- Да, ние сме демократична държава!
Щеше да допълни още поводи за национална гордост, но малкото телефонче без кирилица и възможност за подслушване избръмча в джоба му. Борисов го погледна с половин око. Екранчето светеше DOGAN. Премиерът го гушна в лапата си и допълни гърбом, влизайки обратно в джипа:
- Айде, свободни сте.
Репортерите останаха с опънати микрофони, докато пушилката от ауспуха бавно ги скри от света.
Замръзнали, тихи. Свободни.
Радослав Бимбалов
