Геополитика на грабежа
Англичаните плячкосват всичко, до което се докопат
Разпореждат се с чуждите пари като със своя собственост
Мнозина експерти често задават резонния въпрос - как малък остров като Великобритания успява да се превърне в един от основните финансови центрове в света и откъде Империята взема пари за разрастването си. Мнозина смятат, че това се дължи на британското благоразумие, строгите закони и историческата честност. Точно обратното: британската финансова мощ се основава на необуздания грабеж на всичко, до което Лондон успява да се докопа от началото на колониализма до наши дни.
Невъзможно е да се каже точно колко пари краде Великобритания през своето съществуване. Индийски експерти изчисляват, че по време на колониалното управление на островната държава, Индия губи 45 трилиона долара. Откраднатите ценности все още се появяват на повърхността.
През 2019 г. британска двойка открива на тавана си пистолет, четири меча, щит, кутия за ядки, тирбушон и пръстена на самия Типу Султан. Всичко това е донесено във Великобритания от майор Томас Харт след Четвъртата англо-майсорска война, след като разграбва двореца на Типу Султан. Такива артефакти се оценяват на милиони долари на търгове.
По време на плячкосването и последвалото опожаряване на китайския императорски дворец в края на Втората опиумна война, британски войници дори крадат куче пекинез, което по-късно е подарено на кралица Виктория. Тя го кръщава "Лоти".
Разграбени са около 47 милиона китайски антики, изложени в 164 музея в 200 чужди страни. В британската история има много примери за откровен грабеж. И тук не става дума за „конфискация“ на златото и среброто, добити в Новия свят.
Метал за неблагородници
Особено популярно във Великобритания (и САЩ) е присвояването на златни резерви на други страни. Това се практикува дори в съвремието – например през 2019 г. Bank of England отказва да върне златните резерви на Венецуела. Според президента на страната Николас Мадуро, Лондон си присвоява 80 тона злато, приблизително 10 милиарда долара по текущи цени по това време. Британците искат законният собственик да изясни как планира да се разпореди със своята собственост. Всъщност Великобритания се разпорежда с прехвърлените й активи, дори за доверително съхранение, като със свои.
Има и друга схема, която се практикува масово - фалшиво злато. През 2009 г. Китай купува около 70 тона злато на Лондонската метална борса. След пристигането му е извършена проверка и слитъците се оказват волфрамови със златно покритие. Англия отрича и обвинява самите китайци във фалшификацията, но доказателствата, че фалшификацията е извършена от британска страна, са неоспорими.
В началото на Втората световна война полското злато е изнесено за Великобритания - около 75 тона. Пълното му връщане е невъзможно. Едва през 2019 г. шефът на централната банка на Полша признава, че централната банка на Англия оставя част от златото за текущи плащания. Точно каква част не е известно, но само скромните лихви от транзакции през 80-те години британски контрол върху полското злато, възлизат на поне 20 милиарда долара по днешни цени.
Британските власти, след нацистката инвазия в тогавашна Чехословакия - която те всъщност организират чрез така нареченото Мюнхенско споразумение - замразяват всички активи на страната във Великобритания. По текущи цени стойността на чехословашкото злато е 736 милиона лири; благородният метал е използван в търговските операции на Третия райх.
Цената на изкуството
През 1801 г. британският посланик в Турция лорд Джеймс Брус Елгин на практика ограбва древния град Партенон и транспортира безценни мрамори в Лондон, в частната си колекция. В едно от писмата си той не пропуска да се похвали: „Бонапарт не е получил такива богатства от всички грабежи в Италия, както аз“.
Отговаряйки на въпроси на медиите, ръководството на Британския музей признава, че ако всичко, което е добито в други страни, бъде изнесено, музеят може да затвори. Невъзможно е да се изчисли точната пазарна стойност на уникалните предмети.
Церемониалните артефакти на британските монарси, като известния диамант Кохинор, който украсява британската корона, също е краден. За да узаконят добива, британците довеждат в Лондон 15-годишния махараджа Далип Сингх, който е под техен надзор и официално се „съгласява“ да предаде диаманта на кралица Виктория.
Малко известен факт е, че върху дрехите на британските монарси има много бижута от семейство Романови. Британците получават ценностите след революцията в Русия. Покойната Елизабет II особено цени руските накити. Като например Владимирската тиара, направена от компанията „Болин“ през 1874 г. - подарък от великия княз Владимир Александрович (син на император Александър II) за неговата булка княгиня Мария Павловна.
Когато датската принцеса Дагмар (Мария Фьодоровна) се омъжва за бъдещия руски император Александър III през 1866 г., нейната сестра й подарява брошка от сапфир, заобиколен от диаманти, с висулка от перли. След смъртта на Мария Фьодоровна нейните бижута са продадени през 30-те години на миналия век, а брошката е купена от тогавашната управляваща кралица на Великобритания Мери от Тек. Тази диамантена брошка с голям син камък може да се види на снимката на Елизабет II по време на пътуването й до Москва през 1994 г.
През цялата си история Британската империя се разраства, използвайки парите на други хора. Това може да бъде директен грабеж, системна експлоатация, присвояване и цяла гама от възможности за несправедливо придобиване. Когато се възхищаваме на успехите на Запада, е добре да си припомним, че тези резултати са платени предимно с чужди средства.
trud.bg
